“Това са си моите идиоти!
Ще си ги държа където си искам”

Започвам с края на един любим виц. Повечето от вас ще се сетят и за кой виц става дума. Това, което обаче ще последва тук, няма много общо с вица. По-скоро ще е продължение на предишната тема. Даже ще се самоцитирам:

 “…Не се ругае партията, към която имаш пристрастия и други подобни сантименти!”. Тоест ругаят се, но само очи в очи. Ако имам да критикувам, мрънкам, да изразявам несъгласие и така нататък, се прави лично – очи в очи, а не публично…”.

Някаква порочна практика се заформи напоследък. Когато на един или друг не му стиска да си каже това, което му тежи или това което си мисли, или това, което си мисли, че си мисли, пред хората, заедно с които е тръгнал в една посока, с които е почнал да гради нещо, той или тя (за да спазени хоризонталните политики на ЕС) излиза пред медиите, или пише до тях или използва позицията си в тях, за да се види аджеба колко е недооценен горкият / горката. Колко несправедливо не са го/я зачели. Обаче.. как да те разберат, че имаш нещо да кажеш, или че не си съгласен, при положение, че те няма никакъв, а когато те питат ти или си мълчиш или изразяваш бурно съгласие, което после опровергаваш медийно, по мъжки. Евала!

Ако имаш проблеми с организацията, структурата, личностите или нещо друго, вместо да излизаш публично, като по този начин освен тези, които искаш да злепоставиш, злепоставяш и себе си, седи поговори с тези хора. В спора се ражда истината. Не си съгласен – ок, обясни защо, как и кое не приемаш, поне запознай хората, с които работиш за какво става дума. Но така ще трябва да се изправяш очи в очи с тях.. а това не винаги е лесно… Почнах да се ядосвам и за това ще спра.

Ще завърша с един спомен, от преди година горе долу, след изборите за ЕП. Предаването “Гласове”, Инфорадио, водещ Я. Дачков, който бълва помия, признавам си честно, никога не бях чувала подобно нещо да се излива от този човек. Буча, буча и тогава една дама.. няма значение, в конкретния случай коя, се обади по телефона и му каза, в ефир : “Г-н Дачков искате ли да помълчим за известно време, да видим кой за какво и как е виновен и кой, какво и как направи за да не случат така нещата…, ей така, просто за да лицемерничим да помълчим и да си признаем какво сме свършили, пред себе си да признаем…”. След предаването Дачков се обади на същата дама да й каже, че е абсолютно права… но… вече не беше в ефир…..

И за да си оправя малко настроението:

ла!!!!

тебе или на приятелката ти (или твоя близка).

Винаги съм си мислил, че точно многото помия, многото "праволинейност и непогрешимост" (както Партията преди 1989) на фона на реалността отблъснаха хората от прекрасната синя идея. Защото днес те просто не гласуват.

Макар и да познавам политиката и политиците и в други страни и ... там има много удари под кръста и негативизъм, ала ... просто нивото е друго. Дали поне у нас зародишът на това, което чакаме покълва или ... още пробива черната и миризлива почва над себе си?

А парчето е свежо... 10х!

Това е порочна практика не само в политиката, но и в реалния живот - у дома, в работата, в междусъседските и роднинските отношения ...

Хахах :)) Добре казано.

Коментарът ти има нещо много общо и с актуалната "буря в чаша вода", предизвикана около точка 5 (прекратяване на членство), параграф (г) в проекта за нов устав на СДС, където се предвижда прекратяването на членството в СДС да става за "публично изразено несъгласие с взетите от СДС решения". Това санкциониране на "публично изразено несъгласие" с вече взети решения обаче неясно защо се представя като недемократично "запушване на усти" и едва ли не ощетяващо плурализма в организацията им. Твърдят се такива колосални глупости, сякаш го няма изричното уточнение в проекта им, че става дума за "публично несъгласие" СЛЕД взети решения. Публично, точки, точки, точки, след взети решения, точка. Много са зле някои хора с представите си за демократичност и плурализъм. Един от най-засегнатите от въпросния параграф (г) очевидно е общинаринът Стефан Иванов, тъй като му е отделил специално внимание на това в блога си. Няма да пускам директен линк към текста му, за да не се развращава аудиторията, тъй като човекът е, по моето скромно мнение, много и отчайващо злокачествен.

Слушах и помня това предаване. Казаното от онази дама беше много на място, но като изключим аудиторията - нямаше кой да я разбере. Нищо, че след това се е съгласил, привидно.

Поздрави.