Все си мислех, че моят офис е моята крепост. В смисъл, че шефът ми е страшно готин, умен и разбран човек, колегите и екипът, с който работим са просто супер, а и работата е ужасно интересна. Наистина от време на време натоварването идва малко в повече и по някога ни се налага да седим и по 17 часа, за да свършим нещо, но пък това не е болка за умиране.

Аз съм голяма проклетия, признавам си го, като не се гордея ( много ) с това, но пък (малка четка към мене си) съм мъжко момиче, (това са думи на колегите ми, не мои) и рядко демонстрирам женски отклонения, както ги наричат. Тоест те не биват занимавани по цял ден с любовните драми на моя живот, или пък с достойнствата на това мъжът ти да има С класа, а не билет за градския транспорт, или всякакви други подобни щуротии, наблюдавани в девойките на моята възраст (още една четка, тази моята циганка се затри някъде).

Но ... (винаги се намира по едно но)... аз съм наистина луда на тема обувки. Не тук излъгах, луда съм на тема ботуши. Само като ми видят погледа и хората вече са наясно, че ще се чуе бойният сигнал “Ботуууууууууууушки”. Много ми е тежка ситуацията в това отношение... направо смахната. И това беше още една причина да си мисля, че моят офис е моята крепост. Има толкова много работа, че не ми остава време да се шляя по улиците с безумен поглед в очите, в търсене по кои най-непрактични ботуши да си пръсна парите (говоря за нещо семпло, но качено на поне 10 сантиметра ток, а за ходене по софийските тротоари и улици това си е живо приключение). Обикновено отивам на работа преди 10 часа, когато  ужасните магазини за обувки отварят врати и изкушават беззащитните маниачки, като мен.. или заради задръстванията стигам по-късно, но тогава съм толкова заета да ругая кмета и да тичам за някоя среща (пак на 10 см. ток), че не се зазяпвам по витрините.

Другото, което правеше от офиса крепост, беше максималната отдалеченост от всякакви магазини за “Ботуууушки”, доколкото това е възможно за центъра на София...Под помещенията на моята служба (тази дума нещо не я обичам) има магазин за мъжки костюми, което го прави направо безопасен и магазин за оборудване на фитнес зали, тоест последното място, където може да бъда видяна да гледам жално...

Но свърши се с моята сигурност. Безскрупулността на търговците достигна почти до нива, достижими до сега само за Доган. Вече няма да мога да ходя спокойно на работа, или си работя кротичко ( или да си пиша в блога). Тази сутрин се случи... о! Ужас! Не знам дали ще събера сили да го споделя с вас.
Магазинът за фитнес залите затвори врати и на негово място, днес сутринта ... зае достойно мястото си...”ДОМ НА ОБУВКАТА”...!!!

Е на какво прилича това? А!

достойна си за съжаление.
Горката.
Тц, Тц...

....голяма вътрешна борба.....с почти предсказан край.:)

:)) ако се стигне до борба изобщо:))

Разбирам....;)

Все пак добре че не е дом на Ботушите ... Има надежда ..

много забавно:) Да ти е честито чисто новото изкушение. Разбери се с шефа да ти превежда заплатата на сметката на магазина;)

Напоследък непрекъснато сменят фирмите по магазините, но малко от новите издържат дълго. Този цикъл ще става все по кратък защото има все по-малко хора, които могат да купуват и все по-малко хора, които имат пари за магазин, знаят как и успяват да го стопанисват без загуба.

За магазина, чиято реклама е на снимката, виждайки евтината и лишена от естетически и рекламни познания табела (шрифтът AdverGothic е избран защото излиза най-отгоре в списъка с шрифтове на дизайнера и хич не е търсил други възможности) мога да предскажа следното:

- ще останеш разочарована и от ботушите, и от цените, и от обслужването, едва ли ше влезеш повече от пет пъти и не вярвам да си купиш нещо от това място;
- магазинът няма да издържи и след 6 месеца там ще има нова табела.

Магазините, от които трябва да се страхуваш са другаде. Този е безопасен :-)))

Надеждата, че магазинът ще се окаже не чак толкова примамлив, вече е неспасяема,...:) Фирмата ни си смени името "Офис на ботуууууууууууууушките".. поздрави на всички, отивам на пазар :)))

не го трий бе, така е по-смешно.
:)

сори, но съм обещала...

Особено с тоя лаф: "да си пръсна парите"

аз си мислех, че с този лаф ще разбереш, че съм от Сирешник, Монтанско.., ама нищо , сега вече знаеш