С идването на пролетта би трябвало да ни стане по-светло на душите, да гледаме някак по-ведро на нещата около себе си. Свежият вятър и слънчевите лъчи, пролетният дъжд, би трябвало да направят нещата да изглеждат по-свежи и красиви. За съжаление това за София не важи. Свежият полъх на вятъра разнася само прахоляк и пепел, слънчевите лъчи огряват стари и нови дупки и ями по улиците, а пролетният дъжд превръща прахоляка в кал, която услужливо пълни пропастите в пътната настилка и щастливо пръска всички наоколо, когато през нея мине кола.

София е моят град. Той има своя дух, своята история. Или поне имаше. В последните години, вместо излъчването на европейска столица, София по-скоро се превръща в попрехвърлила първа младост хубавица със спорни естетически вкусове. Безобразията, които се извършват с града ни, са сякаш безкрайни – от безумно грозното строителство до занемарените улици и градинки. Вместо усещането за възход, в София витае чувството за разпад.

Но няма и как да е по друг начин. Когато градът се управлява без всякаква визия за него, без идея за неговата същност в миналото и значението му за бъдещето, не мога да очаквам, че той ще бъде едно приятно и красиво място за живот и работа. Когато единствената цел на управлението е да облагодетелства близки до себе си кръгове, когато обществените поръчки се правят без оглед от необходимостта от тях, а се печелят от „наши” момчета, няма как София да е европейски град, а още по-малко столица.
...

Oстаналото може да прочетете в днешния брой на в. "Седем" или тук: http://divini-divini.blogspot.com/

Как едновременно Синята коалиция участва в управлението на София и е недоволна от управлението на София? Тези сини заместници на кметицата как са с визията?

Няма отговор на този въпрос. Трудно е.

Вили Лилков не иска да бъде кмет.
Справка - нежеланието му да се кандидатира на последните частични избори срещу Фандъкова преди година и половина.