Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2011 13:22 - Ченгета или политици
Автор: divini Категория: Политика   
Прочетен: 3325 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 03.02.2011 14:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
в.Седем
Чудя се изобщо защо пиша в момента. Колко по-лесно щеше да ми е да се обадя на министър Цветанов, Дянков или произволно избран друг, да му кажа какво мисля за него и до ден два щяхме да имаме стенограмата от разговора. Дори можеше да е подоукрасена малко, с въображение. И така щяхме да имаме един актуален, от една страна, текст и, от друга, освежен и нов стил на изказ. А вместо това сега аз по познатия стар начин си сътворявам сама и текста, и стенограмата към него.

И не ми е забавно. Преди ми беше дори смешно, вече не. Сега ситуацията е по-скоро досадна и нелепа. Вниманието на всички, по желание или не, е прилепено към скандалите с разговорите на властимащите. Сутрин, обед и вечер различни милиционери се упражняват в риторика за сметка на нервите на обществото. И вместо да обсъждат съдържанието на записите придобити със специални разузнавателни средства (да, ей това означава СРС) основната тема е как са били назначени подслушванията, кой ги е назначил и защо, неопровержимо важни въпроси, но не и най-съществените според мен. Заради въпросните записи беше поискан дори и вот на доверие, чиято единствена полза беше нездравият смях, предизвикан от нелепата процедура за преброяване на гласовете. Вот, който по необясними причини, Бойко превърна във вот на доверие към Костов и Синята коалиция. По време на тези дебати също не беше даден един смислен отговор, относно съдържанието на тези записи. Вотът мина без изненади, правителството гордо остана мястото си, а премиерът хвръкна към Япония, където да разреши проблемът на японците с глада, жаждата, пристанищата и сумото, и да им покаже как се бие министър. А и, вече регулярно, се появи новата порция записи на разговори. И пак от сутрин до вечер различни милиционери се обясняват как това е работа на кадри на Държавна сигурност, и отново акцентът е върху това кой е поръчал подслушването, кого са подслушвали, подслушвали ли са го изобщо или просто сме си ги измислили.

А това, което аз разбрах, без някое ченге да ми го обяснява е, че премиерът на републиката вместо да се занимава с управленски дела, въпреки исхемичната болест, която го мъчи, рита топка. Разбрах, че основното качество, което трябва да притежаваш, за да работиш в митницата е да риташ топка и винаги да си под ръка на премиера. Разбрах, че дори премиерът да почне да рита топка на трибуната в Народното събрание никой вече няма да се впечатли. И че от сутрин до вечер сме обречени да гледаме и слушаме разни милиционери и ченгета.

Омръзна ми да живея в милиционерски филм. Омръзна ми разни ченгета да се опитват да ми казват какво трябва да мисля. Омръзна ми кадрите на Държавна сигурност да манипулират обществения живот и да създават криза на ценностите. Защото такава криза има. Кризата в демократичните ценности се задълбочава, защото масово населението не се вълнува вече дали служителите на репресивния апарат на бившия държавен строй представлява страната пред света. Масово населението вече спира да се вълнува от това дали има СРС-та, истински ли са или не. Масово населението ще спре да се интересува от това премиерът защитава или не контрабандисти, футболисти или други всякакви „-исти”. Защото скоро, масово населението, ще се чуди какво по-точно да яде и къде по-точно да го яде, защото не е ясно къде ще живее.

В същото време малката и, най-вече интернет, активната част от обществото, към която и аз се числя, се обърква с кой скандал засягащ точно тази криза на ценностите да подхване. Защото и ценностите са важни точно толкова, колкото и битовите въпроси. С ценностите в дневния ред на обществото се залагат най-вече от политиците
И е време според мен, ние като общество да си поискаме нормални политици. Защото не може бивши и настоящи милиционери да формулират съвременните, европейски по дух, ценности на България. Не е нормално и отказвам да го приемам за такова едно ченге да е капацитет по всички въпроси – от цената на хляба до разследването на дейността на висши държавни служители.

Време е като общество да си поискаме нормални политици, които без да претендират да разбират от всичко, могат да бъдат ценни и полезни за обществото в определена област.

И под нормални политици в никакъв случай не искам да кажа, че ни трябват нови лица, защото новите лица ги виждаме за пореден път какво (не)могат.

На България й трябват, както политици с опита и практиката на Иван Костов и Екатерина Михайлова, така и хора с енергията и мотивацията на млади хора като Прошко Прошков, Иво Йонков, Христо Ангеличин. Позволявам си да изредя имена само от една политическа сила, ДСБ, първо защото комбинацията в нея от млади лица и хора с опит е доста добре балансирана, а и второ, защото нея познавам най-добре. Сигурна съм, че във всяка една партия, независимо в кой спектър на политическото пространство мога да се намерят политици. Просто за мен в ДСБ са най-добрите.

И на България са й нужни такива хора. Защото да си в политиката не те прави автоматично политик. Както и да си начело на държавата не те прави държавник. А идват избори, които са добър шанс да покажем какви хора искаме да задават дневния ред на обществото – ченгета или политици.




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nicodima - ...не може бивши и настоящи милиционери да формулират съвременните, европейски по дух, ценности на България.
03.02.2011 09:34
Това го напиши с големи букви, болдвай го и го подчертай дебело!
То това се усеща навсякъде, във всяка професия!
Нито е нормално, нито ще доведе до нещо добро!
Поздрави!
цитирай
2. flyco - =
03.02.2011 10:05
Добре си го написала!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: divini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1558246
Постинги: 482
Коментари: 4348
Гласове: 25437