2. Прошко Прошков
3. Gantree
4. Новата барака
5. templar
6. Keep Walking
7. ianchefff
8. Отговорите
9. Петър Николов
10. Борислав Боровски - от време на време се трие :)
11. Лили Христова
12. Лъчезар Томов
13. България 1944 - 1989
14. Добре подготвени идиоти
15. Безхаберие
16. Милост за София!
17. “София - минало и настояще”
18. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
*Битката за София е моето събитие за 2011. Аз съм дълбоко убедена, че политическата сила, която подкрепям, а именно ДСБ има млади, способни и интелигентни хора, които да поведат и, по-важното, да спечелят тази битка. Аз съм дълбоко убедена, че в ДСБ има човек, роден и отрасъл в София, познаващ нейните проблеми, но и нейните достойнства. Човек, който има визия за това как трябва да се случват нещата. И не на последно място, човек с десен морал и ценности, човек, който държи на прозрачното управление в полза на гражданите.
В началото сме на една година, която обещава да е изпълнена със събития от изключителна важност за развитието на България. Какъв ще бъде нейният край, зависи много и от усилията на всеки един от нас. Защото изборите през есента на 2011 година ще решат съдбата както на държавата, така и съдбата на дясното. Дясното, което независимо от всичко изприказвано, няма друго име в България освен Синята коалиция. Защото да си десен не означава само да подкрепяш и прилагаш определени икономически модели и механизми. Да си десен се основава най-вече на ценностна система и морал. Каквито у нас се проявяват само у ДСБ, СДС и техните партньори.
2010 отмина за мен като годината на приказките. Ако поне 10 процента от изговореното от управляващите страната се беше изпълнило, то сега щяхме вече да сме излезли от кризата. Ако поне 10 процента от енергията, която Бойко вложи в обяснения, обещания и показване в ефир, беше вложена в обмислянето на реформи и как те най-ефикасно да бъдат приложение държавата нямаше да боксува на едно място. Само че това не се случи. Цяла година, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата българският гражданин имаше неограничения избор от различни по вид и съдържание, но еднакви по показност скандали. От потресаващото представяне на тогавашния външен министър Румяна Желева като кандидат за еврокомисар, през неяснотата за имотите на най-приближените до премиера лица – вътрешният министър и шефът на общинския съвет на столицата, стигаме до покъртителните словоизлияния по повод на лъжите на една неясно бременна девойка с неясни компетентности и ценз. И цялото това „вкалинчване” е обилно гарнирано със сриване на авторитета на институциите, масово и безконтролно подслушване и следене и с безпрецедентно до момента опростачване на официалния език. Безспорно отвличащи вниманието от ежедневните проблеми представления и атракции. И до тук. Нищо реално, нищо съществено не се случва. Да, всъщност може би е още много рано да очаквам да се случи нещо, тъй като Бойко Борисов и Герб преди по-малко от година и половина сътвориха света и вероятно е пресилено от моя страна да искам сега и да го реформират.
2011 за мен ще е много подобна на 2009 година. Тогава с нарастващ оптимизъм голяма част от населението очакваха изборите, с които да променим посоката на развитие на България. Но само и един поглед към отминалата година е достатъчен, за да стане ясно, че очакванията за тръгване към европейско развитие не са изпълнени. За година и половина освен да затвърди впечатлението за непостоянство и несигурност при вземането на жизненоважни решения Герб не постигна нищо.
През есента на 2011 ние трябва да си изберем президент. Президентът на Република България няма големи правомощия нито в изпълнителната, нито в законодателната власт. Но той представлява държава и нейните граждани. Той е призван да защитава националните интереси и да алармира при тяхното нарушаване. Нещо, с което от последните 10 години сме отвикнали. За съжаление два поредни пъти българите избраха едни доносник на Държавна сигурност и един политически интригант да бъде тяхното лице пред света. Защото за мен и агент Гоце освен показни акции не прави нищо друго. Всяко едно негово действие е добре премерен театрален жест за отклоняване на вниманието. И „Българската коледа”, за съжаление, и скандалът със Симеон Дянков са планирани маневри, за съживяване на рейтинг и прокарване тихомълком на интересите на неговите, да ги наречем, партньори.
През есента на 2011 година България трябва да избере своя президент. И е крайно време всички да разберем какво точно представлява президентът като институция, какво може, какво не може и какво трябва да прави. България трябва да избере личност, която да отговаря на претенциите да бъде европейска и демократична държава. Президентът на една такава държава не може и не трябва по никакъв начин да бъде свързван с бившия комунистически режим и неговия апарат.
През есента на 2011 година ни предстои да изберем и своите кметове, и представители в общинските съвети. Щях да напиша „на всички ни предстои”, но с въвеждането на Изборния кодекс, Герб и Атака, ограничиха безпрецедентно много изборите права на българския гражданин. Огромна грешка, която със сигурност ще бъде отчетена в края на тази година. Та винаги съм приемала местните избори за особено важни. Защото местната власт е тази, която е най-близо до хората. Нейните представители са тези, които следва да знаят проблемите на гражданите и най-бързите и ефикасни средства за тяхното разрешаване. И за това, когато ги избираме, трябва да знаем кои са и какви са. На тези избори, и местни, и президентски, ще трябва да избираме личности.
През есента на 2011 партиите от Синята коалиция ще бъдат изправени пред съдбовен момент в тяхното развитие. Тогава ще стане ясно има ли дясното изобщо място в политическия живот в България. Защото дясното в България е едно и няма алтернатива. Провал на тези избори, особено на местните, би означавал провал на десните ценности изобщо.
Ако през 2009 година изборите се очакваха с безкраен оптимизъм сега е жизненоважно участието в тях да бъде подготвено през погледа на реализма. В първите месеци на 2011 трябва да са готови анализите на реалната ситуация в държавата, да бъдат взети под внимание всички реални фактори и условия. С ограничаването на изборните права и представителност, Герб и Атака, се опитват да заложат капан на демокрацията и ако всички тънкости и предпоставки в Изборния кодекс не бъдат взети под внимание, то този капан ще щракне.
*Този абзац го няма във вестник Седем. Специално, в следващите месеци, ще развия моята тема за София и битката за столицата.
Рубен Лазарев представи БСДП на първия п...
Кандидатурата ми е издигната от политиче...
ЧНГ!
За много години и много здраве и сили през 2011-а!
Аз обаче упорито продължавам да вярвам, че ДСБ е единствената политическа формация в момента, която може да предложи що годе добър политически продукт на избирателя.
05.01.2011 23:07
То ти си ги знаеш тези работи, но аз пак да си кажа :)
Валя
Темата повече в интернет аз няма да я обсъждам.
Поздрави