2. Прошко Прошков
3. Gantree
4. Новата барака
5. templar
6. Keep Walking
7. ianchefff
8. Отговорите
9. Петър Николов
10. Борислав Боровски - от време на време се трие :)
11. Лили Христова
12. Лъчезар Томов
13. България 1944 - 1989
14. Добре подготвени идиоти
15. Безхаберие
16. Милост за София!
17. “София - минало и настояще”
18. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
„Добър ден, извинете, в коя година живеем”. Това ми се искаше да попитам минувачите преди няколко вечери, докато се разхождах по столичния булевард „Витоша”. По неизвестни причини, като заповед на кмета, решение на общинския съвет и други подобни, бяха решила, че по въпросния булевард освен пешеходци, може да се придвижват само трамваи. А тъй като от известно време поради изкопни работи и трамваите не се движат съвсем безразсъдно си бях въобразила, че мога безнаказано да си ходя по платното. След като в рамките на 3 минути пет пъти се разминах на косъм с лъскави возила, предимно немско производство, установих, че съм сбъркала нещо. Вглеждайки се в шофьорите на возилата, в маниерите им при паркирането и излизането от колите, както и в нежеланието на останалите да се вглеждат в тях, реших, че съм сбъркала годината, може би се бях върнала в средата на 90-те години. Тогава момченца, подобни на тези, които и сега наблюдаваме в лъскавите лимузини, плод сякаш на любовта между първи братовчеди, бяха оставени да се държат с околните и с тяхната собственост като пълноправни господари. Анцузите отново се превръщат в модна линия номер 1, а златото, въпреки рекордните си цени, отново натрапчиво краси подобието на вратове на гордите собственици, или поне шофьори, на скъпи автомобили. Единствената разлика отпреди 14 години е, че засега все още не се стрелят на публични места.
Темпоралното ми объркване нарасна още повече на следващия ден, когато премиерът на републиката най-брутално възвеличи „само икономическите” успехи на бившия комунистически диктатор, чийто бодигард е бил. „Само икономическите”, защото премиерът като спечелил изборите, посветил победата на дядо си, зверски убит от комунистите, с което едва ли не ги осъдил морално.
Тоест, най-вероятно, не само че няма да бъде демонтиран паметника на съветската армия, а може би ще бъде издигнат до него друг – в благодарност на „икономическите успехи”. Аз предлагам това да е миниатюра на Кремиковци, гледана от високо гордо от Живков, който пък е охраняван от две съвременни въплъщения на мъжката сила в анцуг. Фактът, че България е станала част от семейството на евроатлантическите страни, че е член на НАТО и ЕС, явно не е никаква пречка пред Герб и неговите безочливи и безидейни поддръжници от Атака, да реабилитират тоталитарния комунистически режим, довел България до фалит, както и да поднесат на тепсия държавата в полза на руския интерес.
Но управляващите не се задоволиха само дотук да объркват представите ми за времето и пространството. Това, че от 21 години н в България няма диктатура е незначителна пречка пред желанието на представителите на управляващата партия да управляват дълго, продължително и без много, много обяснения.
В една дискусия, инициирана от кмета на район „Лозенец” Прошко Прошко, на тема „За или против избирането на районните кметове” аз чух, от избрани районни кметове от Герб, как те намират своя избор за голяма грешка. Всъщност и аз намирам тяхното избиране за голяма грешка, но по-различни причини от техните. Избраните да управляват такива райони като „Слатина” и „Студентски” заявиха, че изборността не задължава по никакъв по различен начин кмета, отколкото ако той е назначен. Основен аргумент за заличаването на едно право за изразяване на мнение на жителите в трите най-големи града на България е, че районните администрации трябва да следват политиката на голямата община. Независимо какъв е интересът на гражданите. Тази логика е страшна, защото по нея би следвало пък общините да следват политиката на областните управи, които пък са назначавани от централното правителство. Тоест, най-добре, явно, според управляващите в момента е да се провеждат някакви общи символични избори, след което да следва назначение след назначение.
Неразбирането на важността на правото на избор е страшна. Желанието да се заличи едно такова право е ужасяващо, защото няма да се спре само с него.
На същата дискусия Прошко Прошков заяви желанието и волята на истинската, автентичната десница, демокрацията да бъде запазена и защитена, да се даде право на гражданите сами да определят управлението на местата, на които живеят. И категорично се противопостави на въвеждането на порочните практики от миналото, когато длъжността на районния кмет е била търгувана за дребни и банални политически интереси. Правото на глас е право на гражданите. Дано гласът на демократите се чува повече и по-силно.
В последните няколко седмици упражняващите се в управлението на държавата сериозно се опитаха да объркат представата ми за времето от ранните 80 до средата на 90-те години на миналия век. И нито един опит да бъдат достигнати наши дни или поне нашия век. Та извинете, коя година сме?
/в.Седем - 24.11.2010/
Fairy-land Story
Ат. Атанасов: Кой и защо скри ролята на ...
:)))))))) Това ме разби :)
Поздрави!
Четох го вчера "на хартия", и трябва да ти кажа, че коментарите ти в "оная" среда стоят все по- ненамясто. Трябва ти повече суета и самовлюбеност, за да си паснеш с околните коментари, там.
И повече категоричност, от типа "последна инстанция".
Поздрави.
Поздрави :)
Между другото, Лиляна Андреева в повечето случаи ме кефи.
Такъв идиот като нея дори и романист с прилично добра фантазия не може да пресъздаде.
Реалността е винаги в повече.
Между другото, виж блога на Прошко, ако имаш време де, там има доста интересни идеи, на които една градвина критика, каквато е твоята, както обикновено :), би се отразила твърде добре :)
Поздрави
/Нарочно питам за принтери, а не за GSМ-и или микропроцесори/
Забранил съм си да коментирам всичко, което излиза от ДСБ - и хубаво, и лошо, всичко.
Прошко е свестен, и това, което прави срещу новите поправки в изборния закон е за добро.