„Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна” – чл. 11, алинея 2, не от какво да е, а от върховния закон на Република България, нейната Конституция. В интерес на истината, преглеждайки текста на Конституцията, аз търсех дали някъде, случайно, законодателят не е проявил разум, като е поставил задължително условие пред управниците на държавата, депутати и министри, да са в изрядно психическо здраве. За мое съжаление съществува само условието да не са поставени „под запрещение”, което предполага медицинска оценка и то ако някой я поиска. Но, все пак и това е нещо.

За сметка на това попаднах на цитираната алинея и се замислих, колко от българските граждани са чели Конституцията, някога и колко всъщност са я обмислили. Тя, сама по себе си, е несъвършена, с дефекти и пропуски, но каквато я има трябва да се спазва. И да се познава, защото именно тя гарантира в България основните права на гражданите, независимо какви необикновени сили си преписват някои политически лидери.

Още по-препоръчително е, преди да положат клетва и депутати, и министри, да потвърдят, че са се запознали с нейното съдържание и са съгласни да действат спрямо нейните предписания. Иначе не трябва да им се позволява да встъпят в длъжност. Всъщност, сега като се замисля, все още не е късно госпожа Цачева да пусне един тест за знанията на депутатите върху основния закон на Републиката.

Тези, малко нетрадиционни, разсъждения са породени не от нещо друго, а от непрекъснатото с последните две седмици заливане на националния радио и телевизионен ефир със словоблудствата на лидера на партия Атака. И това може би е единственото „породено” нещо от неговата и на партията му политическа дейност. Защото рядко, дори и за българския парламент, е имало толкова безидейна и безучастна парламентарна група. Добре, че председателствата на някои комисии са ротационни, та да разбере обикновеното гражданство, че има и народни представители и от тази партия. За съжаление трябва да призная, че дори Ахмед Доган, който не присъства в парламентарната зала има повече принос в политическия и обществен живот на страната от Волен Сидеров и неговото обкръжение. А, извинете, един от народните представители от Атака ще ходи да танцува в поредното риалити шоу. Лошо няма, само дано си спомня какво се случи с последната танцувала в ефир дама, с политически амбиции.

Аз съм човек, който активно следи политическия живот, в това число и медийните изяви по основните публицистични предавания, които ефирът ни предлага. И следя всички, не само добрите и смислените, а и такива като изявите на лидера на Атака. А той от своя страна не блести с парламентарна дейност. Няма един законов акт, по който той, или който и да е от неговата партия, да е направил изказване, предложение или мнение, което да е заслужило място в медии, които не са партийни брошурки. Дори онзи ден видях по телевизията Павел Шопов да се изказва в парламента и много му се зарадвах, бях забравила, че съществува. Малко по-късно ми припомниха, че той е заместник председател на Народното събрание.

Вече все по-ясно разбирам безапелационната подкрепа на Атака към правителството на Герб. Те просто не знаят какво друго да правят. Защото ако изказват възражения ще трябва да ги обосновават, а това изисква мисловна дейност и експертиза.

Та си мислех, колко би било хубаво, преди каквато и да е медийна изява на Волен Сидеров неговият екип, както и водещите предаването журналисти, да попрочитат някой и друг абзац от Конституцията. Като започват с член 11 минат през всички текстове за правата на гражданите, неприкосновеността на частната собственост и стигнат до върховенството на закона. Защото с всяка своя изява господин Сидеров изразява желанието да бъдат нарушени някои от основните текстове във върховния закон на Република България. Особено що се отнася до член 11.

Във всяко негово изречени лъха желанието идеологията на Герб да бъде обявена за държавна, а той да е неин пророк. По простата причина, че напоследък Атака няма много идеология.

Забравеното в последната година, година и половина, говорене за одържавяване на частни предприятия, изземането на правото на инициатива от държавата и всички ценности на управлението отпреди 1989 година, отново се завърнаха в говореното на лидера на Атака.

Европейската комисия препоръча специализация на съдиите и съдилищата, идея, която се обсъжда и от управляващи, и от опозиция. Всяка една политическа сила изрази своите възражения, притеснения и предложения, подкрепени с мотиви. Само Атака оставиха впечатление у мен, че прегърнаха без каквото и да е колебание идеята. Може би защото им звучи като създаване на Народен съд. И дори вече има набелязани подсъдими. Това усещане се засажда още по-дълбоко, след като същия въпросен лидер на Атака едва ли не призна намерението си да използва ресурса на родното ФБР, ДАНС, срещу своите политически опоненти. А това е меко казано притеснително. Защото ако днес са неговите политически опоненти, то утре може всеки един от нас да се озове в състояние на неспазване на Конституцията.

Безпрекословното покорство и подкрепа към Герб, нулевата инициатива по национални въпроси е обезличила Атака до там, че вече само те си се наричат „националисти”. Определение, което на времето им носеше гласове, а сега само снизходителни усмивки. И за да се отвлече вниманието от тази политическа стерилност, с цялата палячовщина и простащина, на която е способен, лидерът на Атака крещи обиди и клевети, към неудобни за него хора. Забравяйки, че е народен представител, клел се да спазва Конституцията на Република България. Колкото и да не му се иска.
 /в.Седем/