Това трябва да е ключовата дума. Това трябваше да е ключовата дума и през последните 6 месеца. Както и в последните 10 години. Ваденето на болния зъб трябва да стане рязко, бързо и веднага. За да може да се продължи напред.

И ако сме много горди от себе си като граждански общества (защото всеки по единично е поне 2 граждански общества) пишейки кротко по блоговете си и оказвайки „сериозен натиск върху правителството чрез социалната мрежа Facebook” (както прочетох днес в един вестник) и реагирайки на конкретни събития дали пък не е време да се позамислим дали пък не време да почваме да задаваме някакви теми и параметри, вместо да реагираме.

Защото ако не се направи реформа, образованието, освен скъпо струващо на данъкоплатците, е и некачествено.

Защото ако не се направи реформа, здравето ни ще отиде по дяволите.

Защото ако не се направи реформа, парите, предназначени за земеделие, потъват в нечии сметки.

Защото ако не се направи реформа, пътищата ще продължат да взимат жертви.

И всъщност, май не съм много права. „Реформа” не трябва да е ключова дума. Реформата трябва да е действителност.

Пожелавам ви светли празници!
 

Егати, половината от живота ми мина в "реформи". Българите не сме известни много с бързите си и смели действия. Иначе нямаше да ги водим тия разговори цели 20 години.

правим рИформи, за това си седим не едно място.

ще станем образовани, живи, здрави и екологично нахранени:).
Весели празници!

не може да сме такива мишки. Всеки път това си казвам, обаче не! Мишоци и толкова. Грам здрав разум не се вкарва в нищо...

Целият ми съзнателен живот мина в реформи. Но не защото съм толкова млад, а защото и преди 89 го имаше. Преди му казваха "реорганизация". И всеки път нищо не се получаваше. Е,ве съвсем. За дребните риби - непартийния плебс, имаше промени. Напрежение, грижа да не отидеш по-надолу в мизерното си битие. Но за тия по върха не се променяха нещата. Намирам и сега аналогии. Целта на повечето предложения за реформи е да не се променя много "хавата".
Но за разлика от тогава, сега имаме възможността да влияем върху онези от които зависи .
Въпросът е как да се осъществи този натиск. Фейсбук!?!? Поне за мен това е утопия.
До като няма организация как и за какво да искаме промени и реформи, как да го формулираме, уточним , изразим, ще сме осъдени само да си споделяме вижданията, при това без особен ефект.
Поздрави СТБ.

Алелуя! Една реформа треа да се направи тя треа да почне от стадионите!

Реформите у нас са неефективни защото има прекалено много реформатори. Всеки следващ започва отначало. Само че неговото "отначало" не е края на предишното "отначало". И като казваш за болния зъб:
Първият реформатор заяви, че всички зъби са болни.
Вторият - че само някои но не каза кои.
Третият извади няколко но още не се знае болни ли бяха или здрави и докато ги вадеше други със сигурност се развалиха, но останаха неизвадени.
Четвъртият реши, че вместо да вади е по-добре да добави още.
Петият нито вади нито слага.
Шестият заяви, че ще вади само болни, но видя, че всъщност то здрави няма и като разкара болните ще ни обрече на гладна смърт, та в хода на процеса взе да се чуди ко да прай.
Между другото едни лоши хора му спряха консумативите и се оказа, че освен че не знае ко да прай то дори и да реши да вади някой зъб то пък няма ни клещи ни упойка...
Така че освен да стискаме зъби друго не ни е останало, ама на това пък сме се научили.

Партиите са такива организации.