Много, много отдавна, когато аз още бях в училище имаше един компонент от предмета литература, който се наричаше „преразказ с елементи на разсъждения*”, който ми бъркаше в душевния мир. Тъй като напоследък не ми се е налагало да проверявам учебната програма в детайли, не съм сигурна дали все още мъчат децата с такива неща.

Със сигурност обаче този вид „творчески проект” дълбоко се е вкоренил в душата и съзнанието на по-възрастните поколения (от моето и отвъд). Доказателство за това е, че все по-често някакви събития ми се разясняват точно базирайки се на преразказ с елементи на разсъждения от трети, четвърти и осемнайсети лица. Още по-покъртително е, когато в личното си качество съм присъствала на преразказаните събития. А най-покъртително е, когато ми разказват за мене как съм или не съм свършила някакво събитие.

Та открих аз на какво се дължи голяма част от мрачната слава на ДСБ: На преразказ на разсъжденията на съседката на един дето е бил там. Най-автентично е ако този преразказ на разсъждения е чут от някой що годе авторитен гражданин, който пък охотно ги допреразказва.

И тогава си представете какво чудо настава. Защото едно е да преразказваш събитие, на което си присъствал, съвсем друго е да преразказваш събитие, на което си искал да присъстваш. Още по-друго е да преразказваш впечатленията на някого, който е бил на събитието и да преразказваш впечатленията на някого, на когото му се е искало да бъде на събитието. Хайде сега някой да затвори вратата.

Най-красиво е ако разполагате и с някакво средство за масово поразяване.. тоест осведомяване. И тогава, който иска да обяснява има ли или няма лелинчо.

Сега чакам някой да ми обясни всъщност какво е искала да каже divini  в блога си и как всъщност не съм я разбрала правилно.

И да не забравя. divini иска да ви каже:
Честито Рождество Христово!

* Преразказът с елементи на разсъждение е вид творчески проект, който съдържа в себе си най-вече прогресиращ елемент на преразказ върху даден текст и по-малко елементи на разсъждение, които трябва за са разположени в текста като преход между отделните моменти на преразказа. По принцип той се задава за изпълнение, като преди това трябва да има точно засегната тема, върху която да се разсъждава. Времето в преразказа, което трябва да се използва е сегашно историческо и вариантът му като подробност трябва да бъде най-често сбит или по-рядко използваният - подробен.

новият хибриден журналистически жанр "преразказ с елементи на разсъждение" е принос в журналистиката. тъкмо се бях зачудила какво следва след "новата журналистика" (т.н. faction) на Том Улф, и ей ти сега нов жанр.

преразказът с елементи на разсъждения е любим на т.н. "политически анализатори". взема се едно събитие, което е отразено в пресата и се започват разсъждения върху събитието. въпросния анализатор обаче не е журналист, не е присъствал на събитието и не е бил пряк участник в него. въпросният анализатор не спазва основните правила на добрата журналистика да се отразяват няколко гледни точки на няколко независими един от друг източника.
вместо това се пише едно крайно субективно мнение, което отразява само и единствено авторовата гледна точка.

до завръщането ти. Пиши, защото отдавна вече не гледам ТВ-та. Писна ми от всичко! Обхванала ме е дълбока погнуса от всичко "политическо" в БГ.
Поета да си казва каквото иска!

има толкова да се разсъждава - Костов е виновен, и това е. :)))

Честито Рождество Христово.

Честито Рождество!

Когато недоразуменията се получават от лошо направен преразказ, това все пак е простимо, разбира се ако няма професионална ангажираност, защото е признак на добро желание. Когато обаче е плод на не дотам добро желание тогава...