След безкрайно важната тема, която засегнах в предишния си пост сега, тъй като блогът си е блог и трябва да се храни, ще попиша за нетолкова жизненоважни теми.

Ако не беше толкова тревожно, щеше да е ужасно смешно.. Стигнах до там, че професор Вучков е единственият, който ми се струва нормален и в час. Даже и в момента си го слушам. Анализът му за изборите в София е феномен в медийното пространство.

Та ако не беше толкова тревожно, щеше да ми е ужасно смешно.

За да съм напълно честна пред себе си, а и пред тези, които ще се излъжат да прочетат това ще започна направо с болната тема. Уточнението, което ще направя е, че това е единственото, което ще кажа в публичното пространство. Защото така мисля, че е редно да се прави, а не да се парадира с гражданска позиция и несъгласие с линията на поведение на партията. Независимо, че аз не съм член или симпатизант (регистриран) на партията. Става дума за ДСБ. Моята партия, с която аз продължавам да се отъждествявам. Лично според мен в ДСБ текат оздравителни процеси. И противно на масовото мнение, че неявяването на частичните избори в София, е проява на малодушие и какво ли още не, според мен просто даде възможност да се видят и посочат проблемите, за да почне да се работи по тях, може да не е видимо от широк кръг хора, но аз така ги усещам нещата. Поведението на част от политиците и / или лицата на ДСБ не ми станаха много ясни… но това ще го изясня с тях, не в публичното пространство, не във Фейсбук или където разговорът става обществен.

Но като се мрънка публично, работа не се върши. Като се задава един въпрос 15 пъти, не означава, че отговорът е намерен. Точка! Толкова от мен. По темата ДСБ аз имам само това да кажа, докато не почнем с добрите новини.

За  СДС в момента или добро, или нищо… След седмица, две може – сега не!

Ако не беше толкова тревожно щеше да е смешно.

БСП, както и ДПС, с цялата си наглост тропат с краченце и махат с ръчичка, как правителството орязвало парите, как нямало пътища, лекарства, пари за социални помощи и държавни такива, и какво ли не още. НДСВ за момента мълчи по темата, само от време на време го играе жълта преса и пуска новини на сайта си от рода на това кой къде си простирал гащите. С цялата си наглост, та и отгоре, тези граждани тропат с краче и чакат отговори на въпроси, от които 8 години бягаха, като дявол от тамян.

Арогантно и просташко поведение. И като стана дума за простащина, новата голяма партия Герб бие рекорди и в световен мащаб. Заедно с БСП. На Мая Манолова и на Антон Кутев не може да им се отрече, че наваксват и скъсяват дистанцията. Само че…

За голямо съжаление парламентът не е цирк. И нацията, която толкова се радва на „откровения” език на управляващите, трябва да почне да иска точно това, за което ги е избрала, а именно да управляват. А не да правят цирк. Защото орязването на текущите, представителни разходи, ругаенето от т
рибуната, наглото държане с победените и тези, които се опитват да ти помагат не решава проблемите.
Защото проблемът не е в администрацията. Не е в административния капацитет. Много от експертите и служителите в публичната администрация са там от години. Работили са и при правителството на Костов, и при Сакскобурготски, и при Станишев, а сега и при Борисов. Да, административния капацитет е проблем, но не основния. Липсата на управленски капацитет е проблемът. Защото едни и същи хора под различно ръководство, постигат различни резултати.

Защото танцуването в телевизора не е демонстрация на управленски капацитет. Откриването на градинка не е управленски капацитет. Просташкото говорене не е управленски капацитет.

Простоватият език на премиера бил негов +, така народът го разбирал. Е да, но има правила и те трябва да се спазват. Защото освен народът има разни международни организации и институции ще трябва да го разбират. Защото освен да се хареса на населението, правейки щедри жестове, пращайки коли, кораби, самолети и совалки, благородно, на закъсали българи по света, то тези неща също се плащат.. както и тези на Гоце.

Защото дуенето на мускули и пляскането по гърбовете на Берлускони и Меркел не правят координацията между министрите по-добра. Не я правят изобщо. Координация няма, дори и между вицепремиерите.

Рейтингът на парламента бил висок. Нормално, народът гледа цирк. Но трябва и да се работи. Циркаджийското поведение вдига само рейтинга и гледаемостта на парламентарните заседания. Но не върши работа.

Защото, както целият европейски съюз се зарадва, Лисабонският договор идва и ще влиза в сила. А той, много забавно, предоставя на националните власти пълното право и задължение да участва в европейското законодателство. И поставя срокове. И нещата трябва да се обсъждат. Публично. Тоест няма да стане само с гласуване. Без мислене няма да стане.

Правенето на клоуняда не е управленски капацитет… засега

Поздравления за поста, за пореден път!
Бойко прави това, което щеше да направи Жоржо на времето, само че тогава чалгата се пишеше с малка буква и беше процентно измерима. Днес процентно измеримо и то едва-едва е нормалното поведение.

..Ами знам. Добре, на мен това интервю не ми харесва по начина, по който говорите и си тръгвам..

...Стоян Сарийски, дано не се е оплакал, но беше гадже на дъщеря ми, и я заварих плачеща една вечер и го набих...

...

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
Отново изключителен коментар.