Работа, работа, но не се въздържах... Просто искам да споделя, че това е моето представителство в парламента:


Изказване в НС на лидера на ДСБ Иван Костов при обсъждането на промените в правителството

Уважаеми господин Председател,

Уважаеми колеги народни представители,

Уважаеми госпожи и господа министри,

 Ние също няма да подкрепим предлаганите промени и това не е изненада за никого.

Но на първо място ще спомена, че прави лошо впечатление, че няма дебат. Изявлението на председателя на групата на мнозинството беше посрещната със ставане на крака, обръщане на гръб, пълна незаинтересованост, оставане на малцина хора в залата. Изглежда никой не се интересува от политиката, която се прави. Ние си стояхме на местата. Нямате право да ме репликирате, защото ние стоим тук, уважаваме момента, а моментът е сериозен – правителствени промени. Излизат лидерите на партиите и говорят пред празна зала, няма дебат. Няма дебат! Най-щастливият момент, изглежда, за управляващата коалиция е, когато съумее да не направи дебат, когато съумее нещата, които предлага, да минат мимоходом, така някак си, незабелязани, без какъвто и да било интерес. Това е един вид incognito управление, управление без диалог с хората. Без диалог, който ние дължим на обществеността.

Аз също мога като г-жа Шулева да кажа, че няма да обсъждаме персоналното предложение. Очевидно са слаби структурните предложения. Мога да кажа, че е пълна глупост да се говори, че следващата седмица щяло да има структурни промени в кабинета. Кабинета го гласува Народното събрание. А тук хората, които се изказват, а заблудиха и журналистите, чакат тепърва структурни промени извън залата следващата седмица. Какви структурни промени? Господин Стоилов, нали сте грамотни?! Излезте и им обяснете просто, че иначе ги въвеждате в някакви заблуждения хората. Кабинетът е днес, тук. Структурните промени свършват с днешното гласуване.

Но няма да се спирам повече на тези неща, защото е ясно за всеки, който разбира от управлението на еврофондовете например, наистина ще остане функцията на г-жа Плугчиева (която е действително много добър посланик на страната с чудесни връзки), функцията й ще остане да алармира. По простата причина, че агенциите са акредитирани директно към Брюксел. Тя не може да контролира нищо. Ако искате да контролира, да поеме основната разплащателна агенция, да стане министър на финансите и така да контролира. Иначе сега, вие докато й създадете инструменти за контрол, то ще минат месеци. Кога ще й ги създадете, кога тя ще ги приложи? Наистина ще алармира само, ще дава интервюта. Тук има доста такива министри, които само с това се занимават. Всеки, който разбира от движението например на финансови средства, ще ви каже, че е така! Но тук просто няма да стане дебат на тази тема.

Обществото, според мен, преживя дебата – и преди, и сега изглежда не се интересува от вашите аргументи, изглежда и от вашите, и от нашите. Аз искам все пак да кажа две-три думи за политиката. Няма политика, когато за направените под натиск, по принуда, особено от ЕС, както каза министър-председателят, промени няма идея за какво се правят. Принудените промени са глуха защита.

Друго е да се промени кабинетът, за да се отговори на някакви предизвикателства, които в следствие на анализа мнозинството е стигнало до заключението, че трябва да се променят политиките в тези и тези сфери. Казвам още една причина за политиката, която министър Плугчиева ще прави. Каква политика ще прави министър Плугчиева? Министър прави политика, а не алармира, не е звънче, нито е контрольор. За това си има хора, има администрация. Но оставям госпожа Плугчиева, която уважавам, на страна.

Като говорим за принудените промени, искам да кажа, че едни принудени промени никога не са следствие от осъзната необходимост от промяна на политиката. Ето това го няма, г-н Найденов, при вас! Вие похвалихте всички, които си отиват, и по този начин не правите нещо много важно – вие не казвате на обществото: “В нашето управление не вървеше това, това и това и в следствие на това, осъзнавайки тези недостатъци, ние прави тези и тези промени”. Това се прави, ако вие се борехте за доверие. Аз мисля, че вие не се борите за доверие обаче. Вие не се борите в момента да възстановите доверието, защото с това си обяснявам абсолютното нежелание да обясните причините, които са предизвикали правителствени промени под натиск. Защото отвън ги назоваха. “Криза в държавността”, каза г-н Моллов. Като оставим държавността на страна, защото държавността не може да се намира в криза, криза има. Криза има и имаше дебат, в който ние казахме на какво се дължи тази криза. Не го казваме само ние, казва го целият свят. Европейските медии всички казват: кризата се състои в това, че България се мафиотизира. Е, да чухте някакво признаване на това обстоятелство? Да чухте, че това правителство ще се бори с мафиотизацията, с организираната престъпност и корупцията? Не. Не сме чули нищо такова.

Второ, не вървят реформите. Реформите се обърнаха срещу хората, спрели са реформите, създават огромни диспропорции между доходите, влошават положението на хората. Инфлацията досега е 14,2%, но на голямата потребителска кошница. Хората с доходи под средните – за тях поскъпването е 20% вече. Затова вчера профсъюзите с основание казаха, че кошницата на средното българско семейство е поскъпнало със 16%. Заради това ето ви проблем, сериозен, тежък проблем. Той се дължи и на загуба на доверието към България и към българските финансови институции. Ами никой от управляващите... Вие се правите, че все едно това не съществува. България загуби доверието и кредитният й рейтинг пада. Пада и доверието към нас от основните финансови институции. Парите стават по-скъпи и заради това банките лихвите ипотечните и по кредитите и т.н. Как ще се справите с този проблем, със загубата на доверие? Вие имате обща загуба на доверие. Как отговаря този кабинет на това нещо? Загубата на доверие е изключително сериозно нещо, когато засяга всички хора. Имате огромна инфлация, имате тежък удар върху доходите на социално слабите и на хората с доходи под средните. Два млн. домакинства не получават нужните им доходи!

Да чухте министър-председателят да казва “Правя тези промени, за да върна доверието в страната, правя тези промени, за да защитя тази страна от мафиотизацията, да спася, да разследвам, да вкарам в затвора.” Няма такова нещо! Как ще търсите подкрепа вие в общественото мнение?

Защото реформите са спрели навсякъде, особено в Министерството на здравеопазването, което е нарицателно. Колко време ние искаме оставката на този министър. Ами той няма стратегия човекът! Една година се мъчи, за това време успя да си направи там клиника ли е, болница ли е, диагностичен център ли е. Аз ще ви го донеса на снимки, за да прецените вие какво е. Не ме репликирайте, защото наистина е огромно заведение. Да, говорете, да видим какво имате предвид!. Защото аз имам предвид нещо конкретно – имам предвид, че той няма стратегия за реформи една година вече! Не може да прави политика. Затова трябваше да си отиде. И това трябва да се каже, а не следващият министър да казва, че заварил стабилно здравеопазване.

Така че заключението, че са спрели реформите и че те са се обърнали срещу ключови сфери на обществения живот, каквато е здравеопазването, каквато е образованието, каквато е сигурността – вие трябваше някак си това да го кажете като предизвикателство пред кабинета, за да го поеме този новият тука ремонтиран ли е, рециклиран ли е, какъв е точно, кабинет и това да му се възложи като задача. Няма такива политики!

И няма смисъл да ме репликирате и да ме връщате където и да било. Вие нямата решение нито по диагнозата, нито по състоянието на страната, нямате отношение към обществените очаквания. Единственото нещо, което правите, е да споявате коалицията. Само че, аз и на това спояване някак си не мога да хвана вяра, защото видях как единодушно тука обърнаха гръб толкова много народни представители на изказването.

Надявам се, все пак това изказване да послужи като една камбана, която да предизвика дебат в тази зала. Все пак става въпрос за правителство, което ще управлява страната в следващата година и нещо. И от което все пак ние трябва да чакаме някакви резултати. А не да се гласува тихомълком. Парламентарните групи си имат своите подозрения и своите основания да коментират назначения. Това си е ваша работа, аз казах, че няма да коментирам това. Надявам се след това изказване тук все пак да се заговори за политика. Някой да стане да каже нещо политическо, а не да се чудите как да излезете от тази ситуация колкото се може по-бързо и да влезете в така наречените от премиера “празници на българския парламент”.

Господин премиер, празникът е Великден, най-големият християнски празник. За всички християни, не само за православните, а и за католиците, и за протестантите. Това не е само за българския парламент, нещо се объркахте. Може би не сте вярващ, но празниците са за християните и аз искам накрая да пожелая на всички да посрещнат щастливо Възкресение Христово. Благодаря ви!

и моята.
:)

член или симпатизант ( имам предвид регистриран) (за сега) :) но ... това наистина е моето представителство... има много за дооправяне и за правене, но си е моята партия.

Майка ми казва, че партията е като брака, веднъж като се обвържеш е за цял живот. И в този ред на мисли..се сещам за онези, сменили вече 4 - 5 партии...

Поздрави

Поздравления за постинга!

Да, хубаво е изказването му. Някакси уморено ми звучи, обаче. А може и да греша, и сигурно е защото аз лично така се чувствам.

А коментар 5 е убийствено точен, браво!

в Парламента. Не съм член или регистриран симпатизант, но гласувам за тях. ДСБ е единствената партия, която говори смислено за политика (особено Иван Костов) и реагира адекватно като парламентарна опозиция.

@borovski, поздравления за коментар #5 !

PS Политическият промискуитет е не по-малко осъдителен от сексуалния, според мен.