ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
 

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 

ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БСП
 

ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НДСВ
 

ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДПС
 

ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ПАРТИЯ “АТАКА”
 

ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС
 

ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДСБ
 

ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БНС
 

   УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

УВАЖАЕМИ Г-ДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

НА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПАРТИИ,

            С Решение № 7 от 19.07.2007 г.  Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия   обяви резултатите от проверката на лицата по чл.3, ал.1, т1 от ЗДРДОПБГДСЗСБНА. Съгласно това решение настоящият президент на Република България Георги Седефчов Първанов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС, отдел 14, под името “Гоце”.

В документите, публикувани от Комисията, е записано дословно от водещия офицер, че Георги Първанов е приел сътрудничеството “с готовност и разбиране”.

Една година преди това, на 23.06.2006 г., Президентът Първанов  за пръв път говори публично по въпроса за принадлежността си към ДС. Същият  дословно заявява: “Има папка “Гоце” в архивите на разузнавателната служба, тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен..... Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, пак бих го направил”. По този начин Георги Първанов категорично отрича да е знаел, че работи за ДС, от една страна, и от друга – заявява положителната си оценка за основния инструмент на тоталитарната държава, разбил живота на поколения обикновени българи. Това по съществото си е откровена реабилитация на тоталитарния режим и неговия репресивен апарат – оскърбление на хилядите жертви на ДС и за мнозинството демократично настроени българи.

След обявяването на решението на комисията президентът отново изтъква факта, че към момента на вербуването му през 1989 г. не е знаел, че работи за ДС, както и изцяло положителното си отношение към дейността на българските тайни служби преди 1989г.

Цитираното решение на Комисията по досиетата установява и принадлежността към ДС на 11 от секретарите на Президента Георги Първанов към ДС (впоследствие – се установява и наличието на 12-ти секретар – сътрудник на ДС). Няколко от въпросните 12 секретари на президента  - сътрудници на ДС, в момента са назначени с укази от президента Първанов за посланици в страни – членки на ЕС и в съседни на България страни.

Въпросът за принадлежността на български политици към ДС за повече от 10 години след началото на прехода беше един от най-парливите и дискутирани  поради общото приемане, че службата в полза на ДС е позорен факт и аргумент за зависимост, политическа обремененост и съпричастност на престъпленията на тоталитарния режим,  белег за принадлежност към противниците на демократичните промени и прозападната ориентация на страната.

През изминалите години на прехода съществуваха категорични обществени настроения и нагласа против възможността лица, свързани с ДС, да заемат отговорни държавни и управленски позиции. Периодично избухващите скандали с нечия твърдяна принадлежност към службите и категоричните отричания на нарочените за агенти, особено преди избори, дори и без приемането на специален лустрационен закон, официализираше в общественото съзнание позорността и неприемливостта на факта за принадлежност към ДС за висшите управленски длъжности в държавата.

Съгласно чл.92, ал.1 от Конституцията  Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

Анализът на този конституционен текст безспорно налага извода, че като олицетворяващ единството на нацията президентът не би могъл да извършва действия, злепоставящи държавата, или приканващи към противоконституционна промяна в държавното или политическото устройство. Олицетворяването единството на нацията означава както наличието у личността на президента на характерови и поведенчески черти с положителна оценка, така и отсъствието на такива с негативна или неприемлива за значителна част от българските граждани. Очевидно е, че несъвместими с конституционния статут на държавния глава са злепоставящи действия, извършени по време на мандата му – както такива, извършени при или по повод изпълнение на конкретните му служебни задължения, така и такива, които биха могли да се характеризират като действия от личен, или битов характер, доколкото това е възможно за действащ държавен глава по време на мандата му. Така например не подлежи на съмнение несъвместимостта на конституционния статут на президента и извършването на действия с криминален характер, отправяне на обида или клевета, изговаряне на цинични думи и изрази, неморално поведение.

Действията, предвидени в чл.103, ал.1 от Конституцията, ангажиращи отговорността на президента и възможността за повдигане на обвинение срещу него, не са само държавна измяна или пък криминални деяния. Нарушение на Конституцията от страна на президента са действия и/или изявления, злепоставящи страната или представляващи потенциална заплаха за нейната сигурност.

Противоречи на конституционния статут на държавния глава и поведение, консумирано в миналото (т.е. – преди избора на съответното лице за президент), ако това поведение, в контекста на днешната му самооценка, и от гледна точка на определен минимум базови морални критерии, е в противоречие с възможността на съответното лице да олицетворява единството на нацията впоследствие, след неговото избиране за президент. Противоречието с конституцията е още по-драстично, ако това, консумирано в миналото поведение, е било умишлено укрито от кандидата за държавен глава и е станало известно по-късно, и то в резултат на външен натиск и други фактори извън добрата воля на президента.

Изложената по-горе характеристика на отношенията, свързани с принадлежността към бившата ДС  на лица, заемащи отговорни държавни и управленски длъжности, неизбежно предпоставя тяхната зависимост от нелегитимни интереси поради непосредствената възможност за разгласяване на факти и обстоятелства за тях от лицата, имащи съответната информация  и документи. Безспорно известната и ненуждаеща се от доказване връзка между бившата ДС и тайните служби на бившия Съветски съюз (в това число КГБ) означава потенциална зависимост на свързаните с ДС лица от политиката и целите на руските тайни и разузнавателни служби, наследник на съответните служби на бившия Съветски съюз. В условията на членство на България в НАТО  и Европейския съюз, и при категоричната прозападна ориентация на страната ни,  наличието на противоречиви интереси между съюзниците на България в НАТО, от една страна, и Русия – от друга,  по възлови международни въпроси, възможността за зависимост на българския президент от разузнавателните служби на страна извън Европейския съюз и НАТО  има директно отрицателно отражение на престижа и надеждността на страната ни пред нейните най-близки съюзници. Подобна зависимост на президента е категорична заплаха за българския национален интерес. Държавен глава и върховен главнокомандващ – секретен сътрудник на бившите тайни служби на тоталитарния режим, значителният (на практика преобладаващ) брой сътрудници на бившата ДС в състава на президентската администрация, изпращането на значителна част от тях като посланици в европейски и съседни на България страни – всичко това намалява надеждността на страната ни като част на европейското и евроатлантическо семейство, съюзник в НАТО и партньор в Европейския съюз, и директно уврежда българския национален интерес.

По този начин президентът Първанов, с конкретните си изявления, действия и демонстрираните от него личностни характеристики по повод своята ангажираност към ДС, не може да олицетворява единството на нацията. Поведението му, макар и част от него преди избора му за държавен глава, в контекста на днешното му отношение към това негово собствено поведение, е в разрез с конституционните изисквания за заемането на длъжността “президент” и следва да бъде санкционирано по специалния ред, предвиден в чл.103 от Конституцията.

С оглед на гореизложеното считаме, че президентът  Георги Първанов е нарушил конституционните изисквания за заеманата от него длъжност със следните свои действия и характеристики:
- принадлежност към структурите на ДС и положителното му отношение към нея

- умишлено скриване от нацията на факта за принадлежността си към структурите на        ДС

- публично и многократно заявяване на неистина (не е знаел, че работи за ДС)

- отправяне на неверни и манипулативни внушения и преиначаване на истината за принадлежността му към ДС с цел постигане на изгоден за самия него психологически ефект сред обществото

- президентът е в положение на зависимост от лица и интереси, свързани с бившата ДС, и разузнавателните централи на други държави
- положението на зависимост на президента Първанов поради агентурното му минало поставя в опасност националната сигурност с оглед правомощията му по чл.92 и сл. от Конституцията на Република България

Ето защо, уважаеми г-н Председател на Народното събрание на Република България, уважаеми г-да председатели на парламентарни групи на парламентарно представените български партии, ние, долуподписаните български граждани, настояваме да бъдат предприети от вас необходимите действия по повдигане и поддържане на обвинение за нарушаване на Конституцията от Президента на Република България Георги Седефчов Първанов, на основание чл.103, ал.2 от Конституцията, съгласно изложеното по-горе.