На странната и малко позната в Европа категория “изборни туристи” е посветена гледната точка на Емилиян Лилов, от "Дойче Веле"

Политически фарс, подигравка с българските граждани, безобразие, позор, ибрикчии, ибрикчийска партия  – всички тези определения прозвучаха от трибуната на българския парламент в последния ден преди лятната ваканция на депутатите, някои от които, ако зависеше от опозицията, трябва да отидат на море с вазелин. Всички се досещаме защо.
Този път разделението между народните избраници беше предизвикано от новия закон за местните избори, приет буквално в последния момент преди ваканцията, така де - за да бъде спазена друга от традициите в българския политически живот. Да не забравя и стандартните пререкания, стигащи на моменти до обидни вулгаризми, процедурните хватки и драматични обрати, които и този път не липсваха в пленарната зала. И в основата на целия този драматизъм – друга една наложила се вече традиция в българския политически живот – за “вноса на гласове” по време на избори. Този феномен доби гражданственост в България като “изборен туризъм”.
След петъчното заседание на парламента очевидно този малко познат в Европа вид туризъм ще се развива в България, а пикът му тази година се очаква през есента, и по-точно в деня на местните избори. И още една закономерност следва този странен вид туризъм: Той трае 1 ден и следва една и съща туристическа дестинация: сутринта от Турция към България, и вечерта – по обратния път. Любителите на този странен вид туризъм не използват хотели, нито пък посещават ресторанти, както правят другите туристи. Но затова пък задължително отделят време, за да се отбият за малко в местното училище, където може би навремето са учили преди да заминат на Голяма екскурзия до южната съседка на България, но не, за да се видят със стари съученици, а за си припомнят, как изглеждат отвътре класните стаи. Е, чиста случайност е това, че винаги, когато се решат на такъв оглед, в бившето им училище някакви хора са наслагали едни урни, в които те, така и така са дошли, та вземат и те да пуснат по една бюлетина. И винаги – все една и съща.
Това са характеристиките на този странен вид туристи с български паспорти, живеещи през по-голямата част от годината при комшиите на юг. Е, какво пък, че от тях българската икономика няма много да се замогне, нали карат статистиката да отчита висока посещаемост на България като туристическа дестинация. Какво щастие, че засега не успяват опитите на българската опозиция да наложи ограничения за пътуванията на изборни туристи. Защото макар да преследват чисто политически цели, те биха имали дългосрочни икономически последици за страната.
Първо за политическите цели – неспособни да се справят по друг начин с влиянието на ДПС и техните обръчи от фирми върху стопанския живот на страната авторите на идеята за въвеждане на адресна регистрация като основание за гласуване се целят в електората на ДПС, който не живее постоянно в избирателния регион.
По същество обаче зад тези на пръв поглед политически причини стоят чисто икономически мотиви. Най-разбираемо обяснява този феномен Красен Станчев от Института за пазарна икономика, като припомня, че за разлика от нормалните икономики, основани на търсенето на печалба, в България благосъстоянието зависи най-вече от рентиерство и отдаването на ренти права – за гори, земи, води, плажни ивици, всякакви имоти. Преразпределението на рентни права носи сигурна печалба за този, който е овластен да търгува с такива права и в този смисъл всички политически партии в България се съревновават в тази област. И още нещо - всички, които обвиняват Ахмед Доган в преяждане с власт, всъщност му признават, че е най-добър в тази надпревара.
Ако се върнем към принципа на уседналост като условие за гласуване, такъв беше въведен и на изборите през април за ЕП. Единственият резултат от него тогава беше мощната мобилизация на електората на ДПС, което независимо от всичко пак спечели. И как няма да печели, когато постоянно се разширява кръгът на избиратели и избирани, които виждат в партията на Доган ефективен асансьор към властта. Същата онази власт, която търгува с рентни права.