Краят на година винаги предизвиква желанието да се правят оценки, самооценки, разсъждения и преосмисляния. На мен, по ред причини, не ми е особено празнично. Така че си разсъждавам и то ще си разсъждавам мрачно и прокобно на воля. Или пък несериозно ако искам. Тоест, както винаги ще правя, каквото си искам.

В последните няколко месеца се случиха неща, които не ме разочароваха у определени хора, а просто ме накараха да преосмисля отношението си към тях, тяхното обкръжение и моето позициониране в ситуацията. В последните няколко седмици позиционирането ми е доста далеч от тях.

Няма да обсъждам конкретни лица, примери и практики. Ако някой се разпознае – кофти, но „Сори, пич, вече не ме кефиш”. А ако някой си мисли, че се е разпознал „Сори пич, гузен негонен и нататък знаеш”.

Просто действията на няколко човека за пореден път доказаха няколко мисли, които не веднъж съм споделяла тук, но ей така, ‘щото нещо ми е криво, а не искам да ме смятат за скръндза, ще повторя отново:

Когато има проблем в семейството (или общността, към която смяташ, че принадлежиш) то този проблем трябва, повтарям ТРЯБВА да остане вътре в семейството, да бъде обсъден и решен там. Последното нещо и най-голямата грешка, която може да се направи според мен, е да изкараш проблемите, реални или въображаеми, извън тази среда. Тогава процесът става неконтролируем. Аз лично много рядко, или поне така се старая, започвам нещо, което не съм преценила къде може да стигне и до какво може да доведе.

Никога не оставяй свои зад борда. Този, който ти е бил верен и си оставил в беда ще стане най-добрият ти враг. Няма такова нещо като „Нищо лично”. Всичко е лично, въпрос на контрол е да определиш до каква степен личното ще влияе на действията ти. А когато предадеш някого – винаги става лично.

Никога не си мисли, че твоята реакция непременно отразява всички възможни реакции. Това, че ти би направил нещо, не означава че аз бих го направила или че бих го направила по същия начин. Кой точно си ти, че да съдиш и да даваш оценки на личните качества на другите. Всеки съди и прави оценки, но според мен, не е редно да ги натрапва.

Никога не забравяй кой какво е сторил за тебе (добро или лошо). Може пак да ти се наложи да се обърнеш към този човек. А когато си направил всичко възможно да го отвратиш от себе си, по-добре не го търси.

И последно, отново. При предателите винаги става лично. Въпрос на принципи..