Честит празник на всички! Надявам се, че няма човек, който може да прочете това (защото е написано на български и на кирилица*) и въпреки това да не разбира защо този празник е важен. Няма да пиша за историческите събития довели до обявяването на Независимостта, няма да пиша и за последиците, има по-подготвени и по-компетентни хора, които и ги влече да пишат по темата.

Аз ще пиша за независимостта като такава, в чисто битово отношение. Независимостта в битово отношение има много измерения. От това да си изкарваш сам парите и сам да решаваш за какво да ги харчиш (за целта е желателно да живеете в независима държава, с икономика, ориентирана към пазарни принцип на формиране на цени, заплати, работни места и други дреболии), независимостта да избереш дали да излезеш или не, независимостта да си пробиеш носа или да носиш вратовръзка. (ха! Независимостта явно е свързана със свободата на избор и равноправието, интересно).

Но независимостта си има противоположност – зависимостта. Като изпаднеш в зависимост вече нямаш свобода на избора (ха! Нещо като да си корумпиран и да зависиш от волята на трети лица). Зависимости има много и всякакви. Днешната беседа няма да е посветена на зависимостите в политиката и/или икономиката (но нищо не обещавам за следващите дни).

Днешната беседа е посветена на независимостта от цигарите. Това е тема, която не всички могат да разберат – трябва или да сте страстни пушачи и /или да сте спрели да пушите скоро, преди година, преди век (такова нещо като бивш страстен пушач не вярвам да има, споменът винаги остава). Аз съм един такъв отказал се от цигарите, обявих своята независимост преди около половин година и не мога да кажа, че не се чудя по някога за какъв дявол ми е трябвало, но пък не мога да кажа и че не дишам по лесно, не воня на цигари, парфюмът се задържа по-дълго и мирише точно така, както се очаква от него (а това е много, много важно, особено ако си момиченце), пръстите ти не пожълтяват. А и лично на мен ми оставя особено удоволствие да казвам на приятелите и познатите си „Аз вече не пуша” (от време на време пафкам пури, но те не се пушат, а се пафкат – димът не отива в дробовете, а и една пура на две –три седмици, не е като две три кутии на ден). Много от тях остава учудени. Защото аз наистина съм страстен пушач, … който вече не пуши.

Обявяването на независимост винаги води до разни дребни неприятности и неразбории докато нещата поемат естествения си път (да накараш народа да свикне, че не е васал повече, да заставиш съседите да те зачитат, да поставиш фактора, от който е произтичала зависимостта ти на мястото му – желателно е това да е „на майната му”). Та тези дребни неразбории що се отнася до цигарите е апетитът, който се появява сякаш от никъде (слава Богу тази фаза при мен беше краткотрайна, а и аз спрях цигарите от прост и първичен инат, същото направих и с апетита) и мудността, която обхваща метаболизма.

Аз съм инат. Много често съм мързел, но винаги инат. Спирането на цигарите ми се отрази може би с 2-3 килограма на горе, но на моите 177 сантиметра това не им направи много голямо впечатление (познавам една двойка, която на нейните 156 сантиметра качи 11 кила). Лошото е, че направи впечатление на голяма част от гардероба ми. А тъй като днес е почивен ден насред седмицата какво друго да правиш освен да си преподредиш дрехите (просто да размениш шкафовете, в които седят).

За да тръгнат нещата в естественият си ход се опитвам да кажа чао, поне за известно време на неща, от които никога не съм се лишавала преди (бира, пържени картофи, уиски, бадеми, големи количества шоколад) и да наблегна на неща, които много хора определят като по-здравословни (ябълки, суши, бяло вино и вода). Също така от скоро, в някои дни от седмицата, ставам по-рано (което ми се струваше невъзможно) и ходя на фитнес. Това са дребните битови неразбории, когато обявиш независимост (не като дребните политически, икономически и исторически неразбории, които се случват, когато, например, дадена държава обяви независимост).

Та така, оправяйки своя гардероб днес, аз видях и целта, която трябва да бъде постигната, за да знам, че нещата са тръгнали в естествения си ход – тъмно сините дънки. И защото съм мързел, ако не го обява публично винаги ще намирам извинение (рожден ден, шоколадова торта с лешници, 16 годишен Lagavulin, прясно изпечена питка с масълце, ледена бира с приятели), използвам трибуната да кажа -
Три седмици – тъмносините дънки! Дано успея 

И отново: Честит празник!

*(думите в скоби, в болд италик, е много вероятно да са на гласа, които се появи след спирането на цигарения дим)

Е ти си се подложила на егати и изтезанието. Но нищо! Повтаряй си, че си добре. То накрая, рано или късно, подейства :)

Приятни мъки :)

преподреждането на дрехите, предполагам :)))

Поздрави

След три седмици само ти ще си спомняш за това обещание. То е повече за трениране на ината отколкото за някакви сантиметри.