2. Прошко Прошков
3. Gantree
4. Новата барака
5. templar
6. Keep Walking
7. ianchefff
8. Отговорите
9. Петър Николов
10. Борислав Боровски - от време на време се трие :)
11. Лили Христова
12. Лъчезар Томов
13. България 1944 - 1989
14. Добре подготвени идиоти
15. Безхаберие
16. Милост за София!
17. “София - минало и настояще”
18. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
Както нееднократно съм отбелязвала – Аз съм човек на интернет. Правила съм експеримент, мога да „сърфирам” в повече от 20 сайта за по-малко от минута. В състояние съм да пиша във Facebook коментар и същевременно да редактирам текст, като, между другото, комуникирам по работа в Skype и за забавление в ICQ. Благодарение на нета си имам блог, който понякога ми помага да изпусна парата, а понякога да я образувам. Благодарение на блога познавам някои изключителни личности… на живо. Благодарение на нета държа връзка (макар че английското keep in touch е някак си много по-точно като израз) с хора, които са от личния и професионалния ми живот. Благодарение на интернет комуникацията е по-бърза, по-евтина. Обаче…
Обаче понякога е нужно да имаш пряка връзка с хората. Да ги чуеш и да ги видиш. Да знаеш, че са там.
Комуникацията в интернет има много специфични особености – да усетиш иронията, да усетиш закачката, да усетиш кога си прекалил, да усетиш обидата, да усетиш флирта или просото забавлението. Да усетиш кога човек пишейки се усмихва… или страда.
Лично аз си позволявам да мисля, че за хората, които са реално с мен от много години или от скоро, но ги чувствам като от преди много години, мога да предполагам с почти 100 % сигурност как се чувстват в момента. Но винаги стават грешки. Чатенето не може да предаде светлината в погледа или мимолетната сянка на гнява. Няма как да се получи.
Сега си имаме социални мрежи, чрез които научаваме разни неща за хората, с които сме отраснали, или за хората, с които се познаваме отскоро, или за хората, с които се познаваме само от социалните мрежи. И някак си е странно да разбираш нещо за някого, с когото си крал череши от двора на съседите, от една машина, че му се е родило дете или две, през някакви кабели.
Хубавото е, че все още има хора, които виждаш и без „кабели” или които разбираш и въпреки кабелите.
Интернет животът не е истински – той е за улеснение. Улеснение в работата, в комуникациите, но е само отражение на нещата.
Истинският живот е с хората, за които знаеш, че се усмихват пишейки в малкото Q прозорче поредната простотия, която само ти можеш да разбереш. И тези, които те приемат, въпреки, че не винаги те разбират. И тези, с които може да помълчиш, или да им напишеш в глупавия Facebook нещо, което ще възмути всички останали. J или просто усмивка. Хората, на които вярваш, че може да разчиташ, въпреки кабелите.
Добро тексчинци.
И аз така мисля.
И песента за финал и за разкош, напрао... и така.
хагс.
:)))
осмислят положението
:) хъгс енд киз :-*