2. Прошко Прошков
3. Gantree
4. Новата барака
5. templar
6. Keep Walking
7. ianchefff
8. Отговорите
9. Петър Николов
10. Борислав Боровски - от време на време се трие :)
11. Лили Христова
12. Лъчезар Томов
13. България 1944 - 1989
14. Добре подготвени идиоти
15. Безхаберие
16. Милост за София!
17. “София - минало и настояще”
18. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
Този въпрос си го задавам по няколко пъти дневно, когато тръгвам да отварям блога и се чудя дали ми се пише или не. Всъщност пише ми се, обаче не ми се занимава. И все по-често, май, ще се чудя дали ми се занимава. ‘щото нещо ми се губи смисълът. И вместо да се пише може да се свърши нещо. А и нищо не ме е впечатлявало толкова, че да седна да пиша, пък и душа да влагам, пък и да си го проверявам чете ли го или не.
И то не защото нищо не случва, а защото, напротив, се случват твърде много неща. И всяко едно от тях е от безумно нагоре. И в един момент – претръпваш. Това е като изграждане на имунитет. Най-големият успех на The Бойко бил, че си нямал приятели, а пък Станишев бил единствената алтернатива за страната, ама операция „безъба стоножка” и така нататък и така … до края на света. Е как няма да претръпнеш?
А дали ми се занимава? Това важи само за блогенето. Иначе ми се занимава и ще ви кажа защо ми се занимава. Защото не мога да си позволя да не се, а само да мрънкам отстрани и цъкайки да плюя люспи от слънчоглед по посока събитията. Защото има още хора, на които им се занимава. Не са много, но пък са моите хора. И са хора, на които вярвам, а пък вие ако щете. Защото някак си навън небето отново е синьо, а има много, много работа, а догодина идва.. и как идва само..
А дали ми се занимава с блога? Като че ли още да, само че малко по-кротко. За момента. Не се знае следващия момент какъв ще е..
Е, хайде, поздрави!
Защо циганинът си ляга с два камъка веч...
След като Станишев не е пич, искам да зн...