2. Прошко Прошков
3. Gantree
4. Новата барака
5. templar
6. Keep Walking
7. ianchefff
8. Отговорите
9. Петър Николов
10. Борислав Боровски - от време на време се трие :)
11. Лили Христова
12. Лъчезар Томов
13. България 1944 - 1989
14. Добре подготвени идиоти
15. Безхаберие
16. Милост за София!
17. “София - минало и настояще”
18. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
Прочетен: 3247 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2010 13:46
Думите са изключително важни. Важно е какво се казва с тях. Важно е какво може би е искано да се каже с тях. Много е важно обаче и кой ги казва. И какви представи, впечатления и дори очаквания създава с това. Защото няма по-лесно от това да говориш или пишеш без да носиш отговорност за това, което си казал. В случая ще използваме пишеш, защото все пак става дума за блогове или сходни професии.
И ако изреченията почват с „лично моето мнение е”, „според мен” или „аз мисля” тогава, лично за мен, нещата са ок. Личната позиция си е лична позиция и трябва да си остане лична.
Когато обаче по една или друга причина тези, които те четат вече те свързват с определена група хора, организация или, о ужас, партия, то тогава, ако поне малко те е грижа за тази група хора, организация или, о ужас, партия, то би било много хубаво да се замисляш от време на време как си формулираш изреченията, колко и каква информация даваш и в крайна сметка какво точно искаш да постигнеш, за себе си или за тази група хора, организация или, о ужас, партия.
И когато не си упълномощен по никакъв начин да изразяваш мнение от името на групата, партията, организацията или там каквото е, извън личното ти качество, и когато по никакъв начин нямаш начин да ограничиш евентуалните вреди от това, което си казал, писал и това, което тези отсреща са прочели, и когато нямаш нито един инструмент, който да използваш, за да контролираш очакванията, които създаваш, по-добре помисли.
И не е лошо да се поограничат изреченията, където присъства първо лице, множествено число.
Защото хората четат. И имат очаквания
Освен ако, разбира се, не го хакнеш с кубинката в нахалната самовлюбена муцуна, образно казано. Лично и публично по възможност, дори и с риска някой страничен кибик да те обвини в лично, а не принципно отношение.
Поздрави
Поздрави.
Първо да се говори от първо лице единствено число. Мисля , че наблизо кралски особи няма ,за да употребяват първо лице множествено число.
Второ от частен случай да не се правят генерални заключения ,защото не са верни!
Трето - всекиму своето.
Дано повече хора прочетат твоя наръчник по поддържане на блог!
:))))))))))