Когато тръгнах да поддържам този блог идеята не беше да пиша. Идеята беше новините от деня, които не са във фокуса на внимание, да се задържат на още едно място в мрежата. Не знам как прописах. Честно идея си нямам. Сега като връщам постовете назад виждам, че първото ми вдъхновение е бил Петър Димитров, а второто The Бойко (за пръв път Бойко да е втори). И така си тръгнаха нещата. То само си стана. Едва ли не така си беше.

Пишейки се разтоварвах и на всичкото отгоре се забавлявах неистово. Намерих страхотни хора. Изобщо глобалният ми проект се оказа успешен. Още повече, че винаги съм имала увлечение към политиката, а почнах да пиша между две изборни кампании – за ЕП и местни. Още повече, че моята партия си беше в чиста изолация. Още повече, че Гоце, тройната коалиция, The Бойко,  ДС и всички гравитиращи ежедневно и ежечасно даваха повод за злобни и злонамерени коментари от моя страна. 

В началото на тази година като че ли се уморих от сериозния тон или поне сериозната тематика, на която са над 98 % от текстовете. И реших да направя радикална реформа. Мислех си да пиша за ботуши и обувки, сандалки и парцалки, и к’ви ли не още тъпотии. И точно да предприема това действие ми отправиха предложение, на което не можах да откажа. А то автоматично отмени всякакви реформи, та дори закрепи статуквото. Но какво да се прави – СЛАВА! Мисля, че свършихме добра работа. И така станах звезда…

Последваха избори, избори, избори и само избори. Резултатите бяха малко учудващи. Но не много – само малко. The Бойко стана премиер. Макар че, според мен, България вече си има The кмет, а не премиер. Тройката кебапчета отпадна от управлението, даже едното изпадна и от чинията. А моята партия излезе от медийната мъгла. (Хубавото е, че започна да излиза и от собствената си мъгла. Тази, с която се беше обградила. Ще поживеем – ще видим. Има много да се работи, много да се кастри… но това е моята партия. А в някои отношения аз съм си малко дете – моето е (трябва да е) най-хубавото. Така че и сме най-красиви и сме най-добри.)

Теми има, даже като че ли повече от преди. От управлението на The Бойко, през състава на кабинета, в който всички са от образ нагоре, минем през наглостта на БСП и ДПС и стигнем до безумията, до които гражданските общества в България могат стигнат.

Обаче… някак си не ми идва. Нямам тон за песен. Или по-точно нямах. Защото усещам, че се задават интересни времена. И аз се готвя за битка. С кого ..  имам няколко подозрения, но ще си ги запазя за себе си … ей така, от подлост.

Та с това словоизлияние исках да ви кажа: I’m back!
 

Ще имам честта отново да чета написаното от теб!Значи предчувствие за интересни времена?Хм...Спомням си неволно за 1997 г. но мерси!Нямам никакво желание да ми е чак толкова интересно!Щото примерно ако държавния бюджет се издъни(а то не е невъзможно)ще стане толкова интересно,че чак и ти ще съжаляваш!Поздрави!

:-)

Идвай, идвай. Мястото никой не може да ти го вземе.
Междувременно аз вече си окачих пушката на стената. Никой друг не знае. Само на теб ти казвам.

добре се завърнала!

ок