Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2009 15:34 - Едно списание, джаз и Държавна сигурност…
Автор: divini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2909 Коментари: 3 Гласове:
8



Попътувах, попочинах и се позавърнах. Е, ако кажа, че с див ентусиазъм сядам пред клавиатурата ще е огромна лъжа. Но какво да се прави – такъв е животът.   Пътувайки, освен да зяпам пейзажа, обикновено чета вестници (което ми се случва само на път) или списания. За протокола трябва да отбележа, че „женските” списания не са ми слабост. Чета предимно две списания. Едното от тях е L’Europeo, по-скоро клюкарско, но интелигентно написано, за различни аспекти от живота на минали и настоящи величия, политици, телевизионни и кино звезди, музиканти. Августовският брой е посветен на джаза (през август излязоха 2 броя, единият е промоционален и наред с интересни статии посветени на различни звезди от близкото минало в него има и много добро интервю с Иван Костов, пиша това, за да се спази традицията винаги да е намесен Костов). Няма скучен текст. От биографията на Луи Армстронг до тежката борба за оцеляване на Мелъди Гардо, всичко се чете на един дъх.   В последните няколко месеца темата за ДС отново стана актуална най-вече заради назначаването на един неин сътрудник за министър. За много хора тази тема винаги ще е актуална, за други ще е безинтересна. Въпроси от рода „А на вас какво ви пука?” ще бъдат задавани винаги. Проблем за разбирането на проблема „ДС” е фактът, че са много малко посочените житейски примери за вредата нанесена от репресивната политическа милиция. Тоест голяма част от обществото не помни или не иска да помни „онова” време, а друга част, която е особено активна е просто много млада, за да помни каквото и да било. Аз съм представител на втората споменатата група.   И сега, за да не решите, че през лятото съвсем съм се смахнала и сега скачам шизофренично от тема в тема, от джаза и списанията до ДС, ще ви кажа и защо пиша това в момента. В L’Europeo има два текста, които правят връзката между джаза и ДС в този пост съвсем логична.   Първият е посветен на джаза в хитлеристка германия. За това как и представители на чистата «арийска» нация са попадали в концлагер заради разпространяването или просто слушането на джаз. Тук няма да ви цитирам части от нея, но целият материал си е направо зловещ, доказателство за това как една диктатура може да произведе неизброими страдания и откровена лудост.   Вторият текст, части от които ще поместя тук, е за джаза в България. И какво се е случвало на родните джаз изпълнители...   …. „През 1949 г. Леа Иванова заедно с Джаз Овчаров получава покана за турне в САЩ. Тази добра новина се превръща в повод за действия на репресивния апарат. Леа Иванова е настанена в работническия лагер за превъзпитание в село Ножарово, а единственият мотив е изпълнението на противонародни песни от репертоара на някоя си Ела Фицджералд. Няколко години по-късно Асен Овчаров и съпругата му са интернирани в Тутракан, а от там в концлагера Слънчев ден край Ловеч. Причините са насаждане на поквара и опит за подигравка с химна на световния пролетариат, тъй като Овчаров прави джазови импровизации върху Интернационала.”…..   ..”По същото това време залавят и още един музикант – цигуларя Александър Николов, когото всички познават като Сашо Сладура. Изпращат го със заповед № 234 от 15 септември 1961 в трудовата група в Ловеч.”…”Още с пристигането му като начало му дават да тегли валяк от 250 кг. и нареждат на единия от надзорниците да го бие и контролира. Лагерникът Васил Стоилов обяснява: Надзирателят непрекъснато го налагаше. Сашо се влачеше. В същото време с една вагонетка пристигна надзирателят, носеше тояга. Когато мина покрай Сашо, надзираващият внезапно нанесе силен удар в тилната част на Сладура. Сашо падна на земята и не мръдна… Използваният като фелдшер Георги Атанасов казва: ……. „Каза ми, че има язва. Видях го мъртъв след няколко дни. По цялото му тяло имаше рани включително и по главата. Дежурният ми донесе готов смъртен акт на името на Александър Николов и аз прибавих причината за смъртта: сърдечен удар или нещо подобно, тъй като диагноза „язва” е несъвместима като причина за смъртта с оглед на краткия му престой в лагера.”
    Има още много подобни истории, но тези двете ми стигат. Те дават и обяснение на още едно явление „бягството” зад граница през 70 –те.   Действителността през 1933 – 1944 в Германия и тази в България за периода 44 – 89 поразително си приличат в някои аспекти, особено по отношение на репресиите над интелигенцията.   Изключително съм доволна, че прочетох този брой на  L’Europeo. Разказани по този начин, събитията от близкото минало стават по-ясни на т.нар. „младо” поколение и по този начин нетърпимостта към ДС става много по-разбираема.   Може би подобен вид текстове са един от начините да обясним на по-голям кръг хора защо е вредно ДС…

 



Тагове:   джаз,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Обикновен комунизъм. . . Виж пос...
30.08.2009 15:40
Обикновен комунизъм...Виж последния постинг на zabylgarite...
цитирай
2. анонимен - Списание, джаз и ДС
30.08.2009 16:14
Браво на авторите на материала и на divini! Паралелът с нацизма е абсолютно точен. Разликата е във времетраенето на двете злини. Комунизмът се задържа прекалено дълго и последствията са с пропорционална продължителност.
цитирай
3. raylight - Сталинукомунизъм
30.08.2009 17:12
или как действа злото
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: divini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2045151
Постинги: 482
Коментари: 4249
Гласове: 25439