Аз съм на ход. Щафетата ми е предадена от templar официално, но видях, че и други приятели вече са в играта. Ключово в тази тема е заглавието „6-те дребни неща, които ме правят щастлива”, защото аз в началото прочетох само, че трябва да са 6 неща, които да ме правят щастлива и задълбах здраво. Трябваше ми известно време докато се сетя, че става дума за „дребни” неща, а не за световния мир и възстановяването на тропическите гори. Тъй като предизвикателството ми е отправено от човек, когото много харесвам и уважавам, реших да се заема сериозно със задачата. Изчетох най-внимателно и за шестте неща на Лъчо и Митко, за да преценя правилно ли съм схванала задачата. Нещата са подредени по хронологичен начин, тоест както са ми хрумнали, а не по значение:

Нещо 1: Най-вероятно точно за това „нещо” никога нямаше да се сетя, ако преди секунди не бях получила известие за него. Работата не е моят живот. Поне не през цялото време. Но има няколко неща, на които особено държа. Ние сме от онези, дето пишат проектчета за европейските пари. В писането на проектчета ми трябваше много време докато свикна с мисълта, че и най-брилянтното проектно предложение да предам, не е задължително да бъде одобрено. Усещането да напишеш проект и след време този проект да бъде одобрен от най-висши инстанции за изпълнение е доста особено. Преплитат се гордостта от добре свършена работа с притеснението дали ще може да се реализира качествено самия проект. Но ЕК да ти одобри проектно предложение е все едно си лабрадор, получил кокал и дружеско потупване по главата.

Нещо 2: По начин… Първото отваряне на блога за деня е в пъти по-вълнуващо от отварянето на електронната поща. Признавам си, че понякога коментарите или липсата на такива, са ме докарвали до тиха лудост, но в повечето случаи винаги чета с усмивка. Още повече, че започнах да пиша този блог по-скоро, за да съществуват в интернет пространството данни и факти за събития, които никой не помни.. само че каква стана те.. Блогът се превърна в краста, а писането в удоволствие..

Нещо 3: Гошо.. Гошо е нещото, което много обичам. Всеки път, когато ми се налага да пътувам и трябва да го оставя ми се къса сърцето. А и той винаги страда за мен. Личи му, въпреки всичките опити да го прикрие. Особено много му личи, когато моите хора са забравили да го полеят. Гошо е хибискус, отгледан от клонка дълга не повече от 15 см, а сега достига колосални размери от 120 на височина и размах на клоните близо 2 метра. Не се допускат щури жени, особено майка ми, с ножици около него да му кълцат клоните, защото, видите ли, трябвало да го изкараме навън. Нито трябва, нито можем.

Нещо 4: Комбинацията от легло и книга. Много обичам да чета в леглото. И иначе обичам, но в леглото има едно чувство за липса на спешност. Няма за къде да бързаш, четеш си, подремнеш си, за да обмислиш прочетеното, после пак почетеш. Сходни изживявания са в хамак, шезлонг и одеало на поляна. Препоръчително е ако четенето в легло се извършва в домашна обстановка, на вън да вали, да има грижовна ръка, която да ви направи топли сандвичи и мляко с какао и да не вдига никакъв шум.

Нещо 5: Споровете с моите приятели. Спори се за всякакви неща, като политиката напоследък осезаемо липсва. Може да се започне от себестойността на една банкнота и се стигне до края на света 2012 година. Размърдването на мозъчните клетки е несравнимо удоволствие, особено, когато насреща си имаш интелигентни и начетени хора.

Нещо 6: Усмивката на моята любов. Нали съм момиченце, няма как да минем без нещо сантиментално. Но в случая имам предвид тази усмивка, която се появява след тежкия и безумен ден, който е преживял, а неговата дама, тоест аз, изтърсва някоя колосална щуротия. Не знам дали ме разбирате, какво имам предвид, но нали аз се разбирам …
 

Сега очаквам и други приятели да се включат :)) 

че ти се разбираш.
:)))))))

и аз...Шест? Ще помисля. Виждам съвпадения.)
Успешна седмица!

... любим номер ми е в квартирата / хотела нощната лампада не работи (в Созопол имат някаква епидемия по нищните лампи), затова си нося една в багажника:)

И вкъщи има един аналог на Гошо. Казва се Мария и е бегония. Беше израсла почти като дърво, близо до моя ръст. Жена ми я отряза, и тя си отмъсти, като тръгна на ширина. Скоро ще заеме половината хол....

Жалко че не са по значение защото любовта би трябвало да е на първо място, а не европроектите и не усмивката на любимия човек да се споменава между другото като дребно нещо.Това е най-важното нещо .Не политиката, не политиците или дали партията, която подкрепяш е спечелила или не.Важно е да имаш човек, който да те обича и подкрепя.Другото са частици от живота