Напоследък или не ми се пише, или не ми остава време, или и двете. От няколко дни пак започнаха обиколките по страната. След избори и преди избори има достатъчно много неща, които да се видят, забележат, оценят и / или възприемат.

Основен извод, който си направих лично за себе си е, че хората гласуват от страх. Всички. Разликата е във вида на страха. Мен ме е страх от това, че ДПС ще остане във властта, че креатурите на ДПС, тоест на ДС, ще се намъкнат във властта, че некомпетентните кадри на БСП ще останат във властта. Общо взето мен от това ме е страх. И за това гласувам, така гласувам, че всички разбират. Това е единият вид страх.

Другият  е по-лош. Много по-лош. В пъти по-лош. Направо си е страшен. Това е страхът да останеш без работа, страхът, че ще наранят децата ти, страхът че ще останеш гладен, страхът, че ще бъдеш наказан за желанието си да бъдеш управляван добре. И този страх не се лекува лесно, да не кажа изобщо. Приказки за гражданска позиция и други подобни нямат никакъв ефект. И всички ставаме потърпевши. Те – за това, че ги е страх, а искат да живеят там, където са, ние – за това, че ги е страх и искаме да живеем тук, където сме. Омагьосан кръг.

Решението е едно, поне аз само едно виждам: кротко, спокойно и ясно да се обясни на хората, които ги е страх по втората причина, че единственият шанс, който имат, за да променят състоянието си, духовно и материално, към по добро, е да гласуват за тези, които не ги принуждават, за тези, които не ги подлагат на натиск, за тези, от които не ги е страх. Само така кукловодите ще си отидат, само така страхът ще може да си отиде. Звучи безкрайно просто, но простите неща се постигат най-трудно. Докато тези, наплашените, не разберат, че тези, които ги плашат са там единствено, защото наплашените гласуват, няма да се получи нищо.

Понякога и аз съм склонна да ги обвинявам, че гласуват за пари, под натиск и т.н. Но.. аз не съм в техните обувки.. аз само минавам, а те остават..
 

Постоянно при това. И аз навличам техните обувки и се питам какво бих аз направил, ако живея в някой бастион на ДПС или БСП, например. Страхът е фактор, наистина.
Не знам и аз. Може би щях да ги лъжа и да гласувам после за когото си искам. Щях да измисля начин. Как ще разберат за кого съм гласувал лично аз?!
Или просто съм наивен.

и аз съм си го мислила... взимаш им парите и гласуваш за когото си поискаш.. Това може и да се получи в София и другите големи градове, но... в малките населени места е малко по-друго.. В момента, в който излезеш извън секцията, някой отваря урната да види какво има в плика... или се броят бюлетините в стаичката след всяко гласуване, или всякакви щуротии...

Интересна теза! Всъщност тя не е нова, но досега не съм я чувал да се споменава в обществения живот. Постоянно присъства в контекста на политическото говорене, но не се споменава самостоятелно.

Поздравления за поста!

Когато едни хора са поробени, те могат да се откъснат от оковите единствено и само чрез съпротива...и то жестока.

............ http://news.ibox.bg/news/id_2011173810

Ако намерите друга партия, която да защитава вашите интереси, освен ДПС, кажете ми и аз ще гласувам за нея.

Не искам да правя пазарлък, само ми върнете това, което съм ви дал през последните четири години под формата на доверие за нашата листа, заяви Доган.

Цинизъм и наглост..

Хм, това ми хареса. Даже много.

трябва да покажем на тези хора, че можем да ги защитим физически, ако гласуват за нас. Страхът от местните феодали е следствие от абдикиралата държавност.

Страхът се храни от самия страх, а после ни превръща в подлеци.

Хората трябва да си дадат сметка, че тези мутризирани "бизнесмени", които крадат от нас, от нашите данъци, от парите на всички европейци се стремят да останат във властта, защото иначе Синьото правителство и Европа ще ги вкарат в затвора. Там всъщност им е мястото. Като гласувате за тях вие им помагате да си измъкнат и да продължат да крадат пак от всички нас.

Това правилно ли е? Справедливо ли е? А справедливо ли е да плащаме тока, водата, социални помощи и пенсии на мързеливите цигани ? А справедливо ли е те да ни решават съдбата на всички избори? Докога ще има зомбита, които ни докараха до този хал.

Имайте малко повече разум, гордост и достойнство!!!!!

Ако не ви пука за жалкия ви и мизерен живот, помислете за бъдещето на децата си!

Искате ли и те да са мизерници, да са бедни, нещастни и болни !?

Гласувайте с № 19 ! Ние сме европейци и мястото ни е в Европейския съюз, а не в блатото на слаборазвитите страни ! От нас зависи!

и ми харесва това, че вътрешни ти се иска да ги обвиниш, но не го правиш. Слабите и неуките са склонни на обвиняват или да се радват как са убедили някого (без да са сторили това) - и най-ярките примери на политическия ни небосклон са воленчо, яненцето и серьогата... И е наистина тъжно, че Доган стана супер нагъл. Властта и парите променят човека.

Един от любимите ми изрази на английски е точно този, че не си в обувките на другия. И много ми хареса, че завършваш хубавите си мисли така... Говори за мъдрост и толерантност. А те са рядкост сред хората.

поговорките се превеждат, но това не ги прави валидни за всички. Влизал съм " в обувките" на много обикновени прости хорица. Питал съм ги за обикновени неща, вкл. защо гласуват за "тяхната партия". Дори без да се помъчат да изтъкнат и най-малкия довод, много често отговорът им е " ами така". Това не е страх. Това е овчедушие. То е по-страшно от страха. Това са хора без самочувствие, без собствено мнение, научени да следват неотклонно " правата априлска линия", дори усещайки, че тя води в блатото. Това състояние на мисълта и духа отживява с поколения. Но не в такова безвремие като последните 8 години !

...От лъскавите ни обувки се подават само носовете ни!...Комфортът да си анонимен в големия град е единственото ни предимство.Иначе избягваме погледите на мутрите по светофарите,дърпаме щорите когато чуем писък от улицата,с досада чакаме да мине поредното шествие на фермери или прочее миришеща на труд паплач и щастливо чукаме на дърво...,че не сме в техните обувки.
Мене ме е срам!
Само за това ми достига смелост!

да... прав си...до някъде, защото в големия град да се разхождаш с тениска с номер 19 няма да ти струва работата на другия ден.. Макар че ми е пределно ясно, че една тениска пролет не прави.. ох,..сложно е...
Но с мрънкане и тръшкане няма да се случи нищо.. За това: "Смело братя след ламята"

Поздрави

Всъщност,не искам да съм прав дори и "до някъде". Най- добре е изобщо да не съм прав!:))

след 5.07.2009.. до тогава ще си прав донякъде.. Но за да не си прав тогава.. работа.. търчане... говорен..но нормално, обикновенно :) Време е! За работа :)

Много ми хареса темата - СТРАХЪТ!
Всеки един от нас от нещо се страхува, както и ти самата си го обяснила в постинга си, само дето причините за страха са различни. Но има нещо общо, и това общо е самият "страх", различният страх на различните индивиди, които не могат - няма как, поради знака за обединение, СТРАХЪТ - да съградят нещо общо, нещо като ОБЩНОСТ. И заради това е омагьосаният кръг, например, назован с името "Доган" и прочие простотии.

С темата за "страха":
Петиция: Да не допуснем нито един агент на ДС в 41-вото Народно събрание!
От: Група "Граждански кураж" - Фейсбук
Линк на петицията: http://bgpetition.com/ne_na_ds_agentite_v_parlamenta/index.html
Предварително Ви благодаря, че прочетохте и подкрепихте Петицията!

като ги обвинявам. Ама, какво да се прави, такъв съм си :) Опитвам да влеза в тяхното положение и виждам, че сигурно и аз ще постъпя, като тях. Това обаче хич няма да промени мнението ми, че това е долно, грозно и мерзавско. Просто ще се отвратя и от себе си. Защо тогава, да не се отвращавам и от тях?