2. Прошко Прошков
3. Gantree
4. Новата барака
5. templar
6. Keep Walking
7. ianchefff
8. Отговорите
9. Петър Николов
10. Борислав Боровски - от време на време се трие :)
11. Лили Христова
12. Лъчезар Томов
13. България 1944 - 1989
14. Добре подготвени идиоти
15. Безхаберие
16. Милост за София!
17. “София - минало и настояще”
18. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
В предишния пост, един симпатичен човек ме върна в детските ми години. И тъй като в момента Дъ Блог се подвизава под званието “Лични дневници” ето малко лични неща. Тоест детски спомени, но не на крехката 4 годишна възраст, където ме върнаха преди малко, а на по-зрялата и отговорна 6 годишна такава.
От малка съм си капиталистически настроена. Все пак, когато бях на 6, тоест онази далечна 87 година, комунизмът не бързаше да си ходи, така че си е достоен за отбелязване този факт. Много по-рано бях прозряла, че разни благинки като “Кума Лиса” или локумена вафла, освен че идват от различни донори, като майки, бащи, баби и дядовци, се придобиват срещу известна размяна на собствеността на едни парични знаци. Тоест от малка съм алчна. С две думи казано. С оглед на това, че крехката ми възраст не позволяваше да забягна в Южна Африка да търся диамантни стигнах до следните две възможности.
Теория А – показваща колко ми е била болна главицата още като малка –По това време населението на България беше някъде около 8 – 9 милиона. Аз каквото съм си душичка, не исках да ощетявам никого, тоест не исках моето богатство да е плод на кървавата пот на пролетариата. Обаче какво е 1 левче. Нищо. Не точно нищо, защото в онези непрежалени времена с едно левче се живееше две години и половина, но ако средната заплата е била 120 лв. + - едно левче не е чак такава болка за умиране. Или, хайде от мен да мине, по 50 ст. И ето я първата теория на забогатяването – От население 8 милиона, приспадаме 1 милион деца (по мои сметки толкова). Остават 7 милиона. Всичките имат доходи, няма как да нямат, защото по онова време, знаете, всичко беше по-хубаво. Ако се спрем на вариант а – всеки човек ми дава по едно левче това са си чисти 7 милиона или 35 милиона локумени вафли. Вариант б не ми харесваше толкова, но и три милиона и половина щях да взема, независимо, че това рязко съкращаваше броя на локумените вафли.
И до ден днешен не мога да си обясня как в едно такова социално и солидарно общество, каквото имаше тогава, тази идея не се реализира ...
Теория Б – показва, че още от малка съм отделяла особено внимание на институциите и механизмите за управление и усвояване – тук ставаше дума обаче за драстично по-големи суми, а това крайно затормозяваше изчислението на локумените вафли. Ставаше въпрос за два прости хода – Тодор Живков излиза в заслужена пенсия и правят някой от донорите на вафли Главен секретар на ЦК на БКП. Просто, лесно и бързо. Сега като се замисля, обаче, с това семейство и такива донори, шанса за успех на този план са били не нулеви, а минусови.
Та това е Първата теория на забогатяването.
Сещам се и за монархокомунизма, който изградих за около час, но за това друг път, а и освен това тази теория я развих на 7 и половина, което вече е съвсем друга работа.
Систематизирана и ориентирана мома си била :)
А те са вече големи...
И изглеждаме богати,
в локумена държава! :))