Не ми се пише по сериозни теми. Всъщност не е точно така, но това няма значение. Вчера написах и сътворих едно нещо, което започва с Когато си толкова нагъл.. и малко по-късно се сетих за себе си и за това аз колко съм нагла животинка.

Примери мога да дам с тонове, но конкретен повод за това мое (а и не само мое) заключение и причина да ви занимавам с това е една случка, която без повече протакане ще ви разкажа веднага.

Действието се развива основно в месеците декември и януари, съответно на година 2006 и 2007 г. Повод за неговото съществуване са Коледните празници и моята психопатщина на тема “Ботушки”. Както вече беше отбелязано в този блог, аз имам слон. Така де брат. Много готин брат, който освен че хубав, нищо че е умен, успява да си докарва и приличен доход (сигурно защото не пише по цял ден из блоговете), да ми е жив и здрав! Та по същество...

Идват Коледните празници и голямата драма, кой на кого, какво купува започва. С добрия слон има споразумение той да финансира мероприятието по закупуване на нещо, а аз съответно да декларирам закупеното. Ако вещта, за която става дума е на цена по-висока от допустимата според него граница 70 лв. аз си я дофинансирам.

Така, дотук добре, обаче... една сутрин, може би около 26 – 27 декември, току що пробудила се, аз бях посетена от този мой брат. Целта на посещението му беше да придобие срещу молба някоя и друга от моите цигари. И аз както си лежа и му давам ценни указания от къде да се сдобие с исканата стока се сещам, че първо нищо не съм видяла за Коледа още и второ, че той е по-заспал и от мен. И веднага изстрелях следното изречение:
- Слоне, я дай 100 лв. за ботушки – с ясната мисъл, че няма да ме огрее, но той още по-нефелен от мен, бърка в джоба си и ми дава 100 лв. Намери си човекът цигари и се изнесе. Два часа по-късно идва и ме пита:
- Абе, Маре, аз наистина ли ти дадох 100 лв. преди малко?
- Не! – но не ми повярва де. А познавайки сестра си, тоест мен, не направи и опит да си ги възстанови.

По една или друга причина, аз обаче нещо се замотах с купуването на артикул тип ботуши и дойде януари. Даже и края на януари си дойде. И една хубава слънчева вечер, кишава и мърлява софийска такава, и шляейки се злонамерено по улица “Граф Игнатиев” стигам до един магазин, който много харесвам, но който даже и на моята лудост по обувките, ми идва скъп. Но там като правят намаления ги правят като хората. Влизам аз с цел издирване на моя си чифт ботушки, но... виждам едни обувчици. По принцип обувки не обичам. Или ботуши или чехли, не знам защо, някакви си мои отклонения. Но всички ботушки, които пробвах или ми седяха смешно – тип щъркел рибар или бяха над 300 лв. (намалени от 680 примерно).  И виждам аз, значи, въпросните обувчици, много стилни, черни, като за костюм или за рокля, с която спокойно мога да отида на аудиенция при английската кралица. Цена 280 лв. след намалението 130. Почудих се, почудих се и си ги взех.
И тук идва голямата грешка на Слона. След ден два, идва да ме пита, аз все пак взела ли съм си нещо или не. И аз му показвам доволно обувчиците и той доволен, и аз, демонстрация на походка и му казвам:

- В този ред на мисли.. ми дължиш 30 лв., защото излязоха по-скъпи!

Та така, още не ми се е издължил, но какво да го правя.

А едно приятелче, току що сподели, че вчера е бил на концерт и аз сега му завиждам, и за това петъчният поздрав ще е този:

много лев бе!

Блазе ти че си имаш слонче!Поздрави за поста:)

не си сама в психопатичното си отклонение;)
и аз предимно ботуши и чехли)))
даже стигнах до там, че си взех два еднакви чифта, че като ми се износят едните...)))

як е петъчният поздрав:)

психопати намерете си слонове :)))

Поздрави на всички

а аз съм на боти и чехли:)
и маратонки като разхождам кучо...

Приятна почивка!