Не, тук няма да стане дума за филма, който помня много бегло, да не кажа, че само му помня заглавието. Става дума за човека, за който майка ми твърди, че съм издигнала в култ. Е той си е култ – мулти култ.

Всичко е започнало известно време преди аз да се родя. Но и за това няма да стане дума. Тоест ще стане, но косвено. Моят разказ ще започне от тук така:

Годината е 2002, времето е юнско. Две блондинки в лилаво тико. Едната е истинска блондинка, а другата само по душа. Седят си двете в тикото и пъплят в обичайното задръстване около Радиото. Едната се обръща към другата:

- Я, тук работи моят приятел – брат ми!
- Хахахаха (бурна истерия) това е като Моя приятел Слона! Хахахахаха!

И така след 40 минути в задръстването, високото слабо момче си стана Слона и няма сила, тъй могъща, която да премахне този белег от него.

Та в живота ми за момента има трима мъже. Единия е баща ми, другият си знае кой е, а третия е Слона. Това е човека, на който няма нужда да казвам каквото и да е. Той си знае. Освен всичко останало, което е Слона, той има друга важна характеристика – той е ЗЛЕ.

За какво го разказвам всичко това. Моят приятел брат ми, или моят приятел слона, или най-добре моят брат Слона, одъртя. Стана възрастен, прастар.

Слоне, да си ми жив и здрав! И много те обичам (както и всички злета, между другото)! Тук що ми казаха, че на ирландски “Наздраве” звучи така – СЛОНА!

Та Слона, слоне!