Много обичам да получавам подаръци, колко странно, сигурно не е нормално. И обичам да ги получавам целогодишно, не е задължително само по празници. Разрешила съм да ми се подаряват разни неща непрекъснато. Скъпи неща, евтини неща, всякакви. Важното е да са за мен, да са купувани за мен или да са правени за мен. Обичам и да подарявам – всякакви неща, по всякакви поводи, още по-добре е без поводи. Просто виждаш нещо на витрината на някой магазин и се сещаш за определен човек. Или мислиш за определен човек и правиш нещо, което да му подариш. Специално, само за него. Хубавото на хубавите подаръци е тяхното специално предназначение. Не обичам да купувам разни неща за отбиване на номера. Такива са тези, служебните подаръци, купени, защото така било прието, а не защото има желание.

Един от най-хубавите подаръци, които получих миналата Коледа, беше от детето на шефа. Тя е страшна кукла – вече е девет годишна, с разкошни кестеняви букли и огромни сини очи. Като я погледнеш – ангелче. Всъщност е голямо диване. За това свидетелстват две наводнения в офиса (преди две години), унищожаването на 4 сервиза чаши и още няколко дребни поражения от рода на изчезването на ключа от касата. Та миналата година малката фурия дошла с баща си в офиса рано сутринта. Той шефът ми от време на време лудва и идва към 7:00. Влизам аз, правя си кафе, а това диване седнало, кротко и тихо, и ме гледа с огромните си очи, и нищо не прави, което е много подозрително за нея. Но си личи, че детето нещо го терзае, не е спокойно. Питах я има ли й нещо. Тя “Не’. Мисля си, че ако има то рано или късно ще се разбере. Отивам да си седна на бюрцето, а на клавиатурата ми ръчно направен, хартиен плик, със залепени по него камбанки (от офисната елха, както се оказа в последствие) и борови клонки (пак от там взети) и вътре в плика рисунка. Толкова мило ми стана. А още по-мило ми стана като я видях да наднича зад един стол и да чака реакцията ми. Всичко това: ръчно направеният плик, окастрянето на елхата, рисунката, и най-вече този поглед на очакване беше невероятен подарък. Толкова положителна емоция, която се задържа много дълго време.

Разбира се, малко по-късно замириса на изгоряло, но то беше, само защото детето искало да има и свещички по елхата. И тъй като беше взела повечето камбанки за да облепи плика, беше направила хартиени. А тъй като и свещи нямало – направила хартиени... но емоцията си остана.

Весели празници!

 

Весели празници и на теб

Само щастие, щастие и пак щастие ти желая!!!

и много подаръци за вас дами..:)))

..а аз открих,че по отношение на подаръците ,съм претърпяла някаква странна метаморфоза...Преди около 10 години, когато бях на 24, се радвах като малко момиченце и чаках Коледата с нетърпение....Сега по ми доставя удоволствие аз да подарявам....а ако някой ме попита какво бих искала, сериозно ще ме затрудни...Поздрави за готиния пост...Весела Коледа с много подаръци ти желая!

обичам и двете, и да давам и да получавам:)))

Много здраве и щастие на всички:)))

И аз обичам много да подарявам...и да получавам подаръци!
Винаги се радвам!
Весели празници и красив и желан подарък!

Страхотен коледен разказ! За децата, които умеят да дават от сърце и да разпознават любовта! Желая ти щастие и нека Коледния дух те пази през цялата година1