Честно си признавам не обичам ходя пеша из София особено през деня. Има много причини за това. Първа, основна причина са тротоарите.  Те са съставени от няколко основни компонента. Компонент едно са плочките с изненада – стъпваш и не знаеш дали ще продължиш, или стъпваш и вече си друг човек – най-вероятно мокър човек. Компонент две са колите – паркирани по неописуем начин, много често се чудя как слизат шофьорите от тях. Компонент три е променлив – лятото е прах или кал, а зимата получавате на промоция и лед. Има и още няколко незначителни компонента, които няма да спомена тук, но които имат важна роля в живота на софиянеца. Аз, вече съм го казвала веднъж два пъти, обичам да ходя на 10 сантиметрови тънки токове, за които причина едно е нежелано зло.

Но причина две е по-важна, а има голяма опасност някой да не ме разбере правилно, но всъщност всеки да разбира, както си иска. Причина две са хората. Хората на тълпи и хората индивиди. Тълпата акъл няма, това е установено. Не мога да цитирам точно от коя книга е следният любим цитат “Коефициентът на интелигентност на тълпата е равен на коефициента на най-глупавия участник в нея, разделен на броя на всички участници..”. Та като се юрне тълпата на някъде тя не мисли, гази, мачка, блъска се и така нататък. А нашата, софийска тълпа не е весела такава, не е една усмихната тълпа, не е тълпа, която се носи с изправени гърбове и усмивки на уста. Нашата тълпа е тъжна, мрачна, унила и може би стресната. Защото е съставена от такива хора. Тъжно, мрачни, стреснати и умислени.

Преди около година, отивайки на работа, пред президентството, на около 15 метра от мен един човек падна, не беше пиян или друсан, просто явно му прилоша и се свлече. Потокът от хора просто се раздели на две и много успешно не го забелязваше. Приближавайки до него, видях, че му тече кръв от носа и извадих носни кърпички, които да му дам. Но... на въпросът “Добре ли сте, господине?” реакцията беше стреснато дърпане назад и уплашен поглед, след като разбра защо съм спряла при него ме погледна не точно с благодарност, но с някакво подобно чувство, взе кърпичките от протегната ми ръка, стана и си замина...

Друг случай. Средата на пролетта, аз съм решила, че обичам хората и вървейки по Дондуков зяпам натам на там с мила усмивка на уста. Хората се дърпаха от мен като от луда. Толкова необичайно е станало вече да виждаш насреща си усмивка, вместо обичайната нацупена физиономия, че едва ли не го приемаме като заплаха. А да се усмихнеш на абсолютно непознат, просто защото на теб ти е хубаво и искаш да споделиш част от настроението си с околните, просто защото е слънчево или защото вали, просто защото си жив, носи толкова положителен заряд.

"антиусмивка "и аз го наблюдавам и разсъждавам.Много пъти съм се питала -плод на бездушие, на озлобление, на материална или на духовна нищета е.Абсолютно права си -усмивката носи положителен заряд и не изисква нищо.Защо ногава хората предпочитата да се мръщят,вместо да се усмихват?

Според мен има няколко обенения. Защото нямат на какво да се усмихват, макар че винаги можеш да си намериш нещо. Защото не искат да споделят радостта си. Защото така се държат на разстояние от другите и т.н. и т.н

Поздрави

е така..вероятно си имат причина за неусмихване.аз съм забелязала, че когато ми е най-криво гледам околните ,особено малко познатите да не пострадват от този факт.

при мен не е точно така... аз съм много щедра натура, когато ми е криво всички разбират, което знам, че не е правилно, но така се получава, споделям го с всички. Но когато ми е всело пак всички го установяват. Но и да ми е криво гледам да се усмихвам, най-малкото за да не личи, че съм оязвима в дадения момент..:)

...ми се струва, че по улицата са пуснали само готини хора :)))

Подсети ме за един случай. Аз и сина ми - паднал човек на Славейков. Дърпам хлапето (не само заради личния пример) и клякам до човека (хлапето и то кляка), за да разберем какво му е, има ли нужда от помощ... еййй....въпросния пиян такъв порой от псувни разля върху нас, че още се изчервявам...
Казвам - виж, мамо - удебелен език, нечленоразделна реч, кара ни се - значи нищо му няма, просто е пийнал...нооо... ако нещо го боли, трябва да му се помогне :)))

Много ми харесват тълпите. Никой не ти обръща никакво внимание. Никой не те забелязва, като се мушнеш в тях. Мушваш се, и животът веднага започва да тече наоколо с пълна сила.

въпрос на гледна точка е с каква сила тече животът..:) Може би напоследък всикчи използваме тази, която ни е удобна...

Поздрави :)

Няма нищо по - бездушно от тълпата. Струпване на много хора на едно място за мен е кошмар.

Продължавай в същия дух и не се отказвай! Ний ще променим света!:)
Весели празници с повече усмивки!