Като наближат коледните празници и започва масовото успокояване на душите. Имам предвид благотворителните кампании. Не че съм против тях, няма такова нещо. Инициативите за набиране на средства по един или друг начин са полезни за обществото и най-вече за тези, за които се събират средствата. Но благотворителните кампании по Коледа ми приличат точно на успокоение на гузна съвест.

Започва една показност  за чудо и приказ :Вижте, аз съм президент Гоце, патронажирам “Българската Коледа”! Аз съм ебати пича, как се сетих само за това! Или : Вижте, аз съм министърка и днес ще закусвам с децата от дома в село...абе онова село, ще пия кафе с младежите от друго село, ще обядвам с децата... от там дето са, а пък в Могилино. разбрахте вече, познавам всичките деца по име е с тях ще вечерям, че Коледа е знаете, и на тях им трябва топлинка.

А не им ли трябва такава през цялата година? А не се ли разболяват тежко хора през цялата година? Или всички нещастия се случват по Коледа? Или само тогава тези хора имат правото да се помисли за тях?

Всъщност, пишейки това,  осъзнавам, че ме дразни показността на въпросните кампании, а не тяхната идея. Защо може да има хора, които целогодишно даряват немалки суми за различни подобни инициативи и техните имена никъде не се чуват? И защо има такива хора, които по цяла година безчинстват, гушат се и грабят, и на края на годината събират всички медии за да им покажат, как едва ли не ритуално даряват огромната сума от 479 лева на дом с 40 деца в него. И си мисля, че ако ги нямаше медиите, децата щяха да се разминат и с тази колосална сума. Защото ако не те видят, че си ги дал, все едно не си ги давал, може би такава е логиката. Освен това, тази показна благотворителност, дали не е някак си обидна за тези, за които е предназначена. “Виж моето дете, ти нищо си нямаш, а и сигурно няма да си имаш, ама аз съм голяма и дебела, и щото преядох ще ни снимат заедно да видят всички колко съм добра...”

А дали ако всеки не прави по нещо за хората в нужда, по начина, по който мисли, че е редно, в момента, когато сам реши, тихо и кротко, без шум, медии и показност, дали така няма да е по-добре за всички.

Нуждаещите не се появяват само по празниците. Те не са колената украса, която след две седмици ще прибереш в шкафа и ще извадиш чак догодина. Не може ли да бъдем добри и без да го разбира целят свят. Или трябва да чистим гузна съвест, или го правим, защото, вижте, всички го правят.

Разбирам, празници са, хубаво е всички да го усетят, но... Да не ги забравяме и след това. Тези хора живеят през цялата година, не само на Коледа....А и важното е средствата, дарени за тях, наистина да подобрят по някакъв начин живота им, а не това кой, как и защо е дарил тези средства...

( от малко по-малко от половин година съм .. блогър, и всеки ден, някой тук споделя  с останалите, за неша които е направил било за деца сираци, било за хора с увреждания, или нещо друго, но това се прави по-един личен, искрен, откровен и деликатен начин... как не видях никой тук да се бие в гърдите какъв е дарител, а след това вечерта да го видя и в новините (ако гледах телевизия)... и това е всеки ден..от половин година насам)

Поздрави и бъдете здрави

съвестта, която за секунди се пробужда по време на тази голям християнски празник, за да изпадне отново в своя летаргичен сън, без да се е случило нещо.

Този жест се прави не така както виждаме - показно и епизодично( покрай някой празник) за да събере фокуса на внимание. С това мече бг-коледата бяха по малко груби и директни. Миналата година с тъжното дете на прозореца бяха направо жестоки. Това е може да се каже груба психо-атака. И за капак под патронажа на Президента! Хората нямат пул да си изкарат празниците тия ненормалници искат от народа да прояви съпричастност. Ей нашите политици са извратени . И без друго ги мразим, но май започваме да ги презираме и ненавиждаме...

За благотворителността - шапка свалям на човек дето има парите, има душата и желанието да дари.Без да търси отплата , данъчни облекчения или да го покажат по телевизията. А има ли такъв благороден и щедър човек ?

има такива хора, аз познавам такива,гаранция ти давам, че и ти познаваш такива. А за да дариш, не се е необходимо да имаш много пари, а просто да отделиш малко, а и не е нужно винаги да става дума за пари. Може просто да се отдели малко време и внимание за хората.. всичко е въпрос на желание.. и без показност..

поздрави