Аз съм Гошо, Гошо Краставицата. И до скоро си бях най-обикновена мутра. Ама шефа нещо се чалдиса. Отиде по Европа и кат се върна, събра ни и каза: Вече никви анцузи, бухалки, ланци и други примитивни измишльотини. Ако ще сме престъпници, то поне да сме елитни. От днес правим мафиотска структура.

Той, шефът де, е много в час. Много ги хваща нещата. По едно време и министър стана. Или там неква клечка, та райски си живеехме. И като каза мафиоти, няма кво да се прави – мафиоти станахме. Ма то мъка, мъка. На мен ич не ми беше лесно и са не ми е лесно, ма посвикнах.

Първо, шефът ни купи костюми. И като почна да приказва за некви ръбове, за некви чорапи, той Пешо – шофьорът, се обиди и му каза, че ако иска да вика на некой “ръб” да си ходи у Европата. Та докато схванем, че за панталони идело реч, то щеше да стане кървава. То пак щеше да кървяса историята, шото на тия ризи им много тесни якичките, те само за адвокати и счетоводители ги правят. И с вратовръзката щях да се обеся, ма оставете, то т’ва са бели кахъри. Мен анцугът ми липсва. Ма шефът е серт, като е казал, точка, т’ва е. И ще ми откъсне главата ако ме хване с анцуга. Ма аз не издържам. Понякога, късно през нощта ставам и си го обличам. Не го изхвърлих, щото съм много смел. И си ги обличам, и ми става едно такова хубаво, хубаво.

Второто дойде като ни каза, че с тия имена, дет сме си ги изписали, до никъде няма да стигнем. Погледа ме, погледа ме, май неква мъка имаше в очите му и каза: “Ти вече си Джордж .. Джорджо “ , “Армани” – му викам аз, щото вече ги бях понаучил тея модните неща. Ма той ме прасна по главата и каза да мълча. Вика: “Ти си Джорджо Четириоло. И без това си такъв едни мургав, леко мърляв, набит (ма мен никой не ме бил, освен него), жив сицилианец. Няма да говориш много и без тва не можеш, няма и да те усетят. Само ще седиш и ще изглеждаш” и се захили доволно нещо. И така станах мафиота Джорджо Четириоло. Ма не ми беше лесно. Докат свикна, зор. Ма те и другите докато свикнат, то мамата... ......Пешо ми вика “Краставица”,  аз него маруля. Абе докато свикнем.. зор.

Третата му идея беше докато се храним вече никви Ивани, Преслави и други майни. По време на ядене – джаз. Така каза. И аз, нали вече съм мафиот, слушам и изпълнявам. Ма това джазът, е за каляване на нервите. Ма може и да не е, щот кат гледам шефа неговите много разтропани. Та хващам аз на брат ми малкото и докато обядвам, то седи до мен и джазка два капака от тенджера. Ма то се чува по-скоро “дрън”, отколкото “джаз”. И кат ни пита шефът к’во сме слушали, аз му препоръчах да слуша “дрън” по ободряващо е некак. Явно ми завидя, че съм го открил преди него, щот пак ме изгледа с оная тъга в очите.

Четвъртото нещо, дет направи шефът с нас. Е да ни образова. Ма мен по-скоро ме образува. Седим ние с Пиер Латуга (бивш Пешо Марулията) и шефът идва, и вика: “Сега да научите за мафията. Ето взел съм ви филми, защото и да ви взема книги все тая. Сега ще гледате “Кръстникът” и докато не възприемете по не някои похвати, хич и не ми се показвайте пред очите”.
Ей, ма много тъжен този филм. Много. И аз плаках, и Пиер плака. Голяма мъка беше. Ама после дойде по-голямата мъка. От къде да намерим кон да му отрежем главата. Ходихме до “Факултета” ама ония мити италианци като наизскочиха... та бързо си тръгнахме. Обаче добре, че съм аз – да ми се роди идея. Викам му на Пешо, така де там както му е сега името, та му викам: “Ние сега сме модерни хора, футурни, едва ли не от бъдещето. Ще действаме по фотурен начин. Начи нема що да трепаме животинките. То сега, в бъдещето, има много заместители. Па ако ни трябва кръв, нещо я с боички, я нещо такова”.
На брат ми голямата има цяла ферма с животинки, такива пластмасови де. И аз сетих, че там съм виждал кон. То било пони. Ама на глава всички си приличат.
Откъснахме му розовата главица на понито, турихме я в една кутия, понаклепахме с боя (на брат ми малкия много убаво рисува, ама известно време нема да рисува в червено) и отидохме при шефа. Да покажем кво сме научили.

Отваря шефът кутията. Гледа вътре, гледа нас, гледа вътре, гледа нас, ма една гордост струи от погледа му, та чак се просълзи. Гледа ни, гледа ни и вика: “Вие сте толкова анти, колкото не може да си представите”.

И те така се преквалифицирах отново – сега вече съм антимафиот.

Браво.
:)

ама какво да се прави, това е действителноста!
Имам една забележка, вече се казват бизнесмени!

Джазът е за каляване на нервите, хахахах :))))))

Долавям творческото влияние на ianchefff....:)
Иначе - да - тъжен смях.....

ян - благодарско

krotalka -не съм съгласна, сега им се вика министри и кметове

gantree - :)) винаги съм се възхищавала на здравите ти нерви, вече знам и защо са здрави:)) Препоръчвам ти да пробваш и с "Дрън" :))

roksolana - ми те краставите неща :))

Поздрави

май ще последва и пляс сега като ти доде номерираното силве :-P

недей я вика, моля те :))

и е истинско...
:)))))

...добре :) Браво !!! Много добра тема и много добре изразена , браво още веднъж !!!!!!

добре, divini :-)

Най-големите мафиоти не се показват. Много малко се говори за тях. Те седят в сянка и дърпат конците!

Много добре! Хареса ми:) Поздравления!

Добър учител , талантлива ученичка и ти се е получило много , много добре :)))
Още повече , че е трудно е да се пише смешно за сериозното !
Поздравления !

Забавлявах се! Браво!
Поздравления!

Автора!

:)Прекрасно.Силно.Вярно. Поздравления !
мир!