Тъй като:
а) ми се пише, но нямам време ...
б) блогът трябва да бъде подържан, защото е в категория "Лични дневници", а не в "Лични седмичници или месечници" ...)

Не че ще има някакво значение. Керванът си лае – кучетата си вървят. Лъчезарното ми настроение може би се дължи на пролетната умора, всички с нея се оправдават. Но ако основна характеристика на пролетната умора е това, че ти се спи...

Много дълго се чудих дали да пиша това. Но току що си пуснах собствения поздрав от предишния пост и някак си се вдъхнових. Най-малкото, защото докато плахо правех първите си стъпки на белгийска земя точно тази песен звучеше в главата ми....

време няма да съм в наличност :)))
За това ви поздравявам с тази песен, която неизвестно за мен самата, обичам... а и ритъмът някак си отговаря на настроението ми :)
Поздрави

 Пиша и трия от известно време насам. Може би защото почвам да се ядосвам леко, или може би защото непрекъснато пристига информация. Но ви дължа извинение. Писмата публикувани в предишния пост няма да са единствените, но извинението е че...

Писмо 1
Европейска комисия
Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони”

София, 8:30 сутринта на 7 март, обичайното задръстване на булевард “Драган Цанков”, навън е мрачно, сиво и .. най-общо казано мърляво. Седя си в задръстването, зяпам си насам натам, преобладаващата част от пейзажа са бивши, н...

Преди повече от една година, вече като горди членове (това може да го интерпретирате, в който смисъл си пожелаете) на голямото европейско семейство, под егидата на първия български президент, се поде една кампания за освобождаването на б...

Много се чудех дали да пиша този текст. И още се чудя. Твърде вероятно е да засегна чувствата на хора, които познавам и които не познавам. Не е това целта. Не е идеята да човъркам в раните и болките на другите, а и в моите собствени. При...